Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 44

Всяка вечер, когато паднел здрача, отбелязвал изминалия ден с резка върху язовото дърво в гората на боговете. Тринадесетте резки все още могат да се видят: стари рани, дълбоки и тъмни, но всички лордове управлявали Харънхъл след Демън твърдят, че всяка пролет раните кървят като свежи.

На четиринадесетия ден от бдението на принца, сянка, по-черна от буреносен облак преминала над замъка. Всички птици от гората на боговете излетели уплашени, а горещ вятър помел нападалите листа в двора. Накрая се появила Вхагар, а на гърба й бил едноокият принц Емонд, в своята черна като нощ броня обкантена със злато.

Не бил сам. Алис Реките долетяла с него, дългата й черна коса се развявала зад нея, а коремът й бил издут от очакваното дете. Принц Емонд два пъти описал кръг около кулите на замъка и тогава приземил Вхагар във външния двор, на сто ярда от Караксес. Драконите се изгледали със злост, Караксес разперил криле, изсъскал, а между зъбите му заиграл огън.

Принцът помогнал на жена си да слезе от гърба на Вхагар, сетне се обърнал към чичо си.

— Чичо, научих, че ни търсиш.

— Само теб — отговорил Демън. — Кой ти каза къде да ме намериш?

— Моята дама — отговорил Емонд. — Видя те в бурен облак, при планинско езеро в здрача, видя те в огъня, който запалихме, за да си приготвим вечерята. Моята Алис вижда много неща. Сглупил си да дойдеш сам.

— Нямаше да дойдеш, ако не бях сам — казал Демън.

— Сам си и ето, аз дойдох. Живял си твърде дълго, чичо.

— Поне в това сме единодушни — отговорил Демън.

После дал знак на Караксес да наведе врата си и сковано го възседнал, а младият принц целунал жена си, леко се прехвърлил на гърба на Вхагар, и внимателно прикрепил четирите къси вериги на седлото към колана си. Демън оставил своите да висят. Караксес отново изсъскал, изпълвайки нощта с пламъци, а Вхагар отговорила с рев. Едновременно драконите се втурнали към небето.

Принц Демън бързо повел Караксес нагоре, удряйки го с камшик със стоманени накрайници, докато не се изгубили в облаците. По-старата и много по-едра Вхагар се издигала по-бавно и тромаво, описвайки все по-широки кръгове, докато се озовала заедно с ездача си над Божие око. Било късно и слънцето се канело да залязва. Езерото било спокойно, а повърхността му блестяла като лист от кована мед. Нагоре и все по-нагоре се издигали, търсейки Караксес, а Алис Реките ги наблюдавала от върха на кулата Кралска клада долу в Харънхъл.

Атаката била внезапна като мълния. Загърнат от блясъка на залязващото слънце, откъм сляпата страна на принц Емонд Караксес връхлетял Вхагар с пронизителен писък, който се чул нашир и длъж, Кървавият змей се блъснал в по-стария дракон с ужасяваща сила. Ревът им отеквал над Божие око, когато се вкопчили един в друг и започнали да се разкъсват, черни фигури на фона на кървавочервеното небе. Пламъците им били така ослепителни, че рибарите се страхували да не подпалят облаците. Драконите полетели към езерото в смъртоносна хватка. Кървавия змей бил сключил челюсти около врата на Вхагар, а черните му зъби били потънали в месото на по-стария звяр. Дори когато Вхагар разпорила корема му с нокти и откъснала крилото му, зъбите на Караксес се забивали все по-дълбоко и разкъсвали раната, докато езерото под тях се приближавало със страшна скорост.