Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 34

В пущинака край Кръстосани брястове съгледвачите на сър Кристън се натъкнали на още един мъртвешки пир. Това зрелище вече им било познато и те с гримаса го отминали, без да обръщат внимание на гниещите тела… когато труповете скочили и им се нахвърлили.

Дузина съгледвачи загинали, преди да разберат, че са попаднали в клопка.

Но това било само началото, тъй като лордовете на Тризъбеца още събирали силите си.

Когато сър Кристън оставил езерото зад гърба си и се придвижвал към Черна вода по суша, ги видял на върха на един каменист хребет: триста конни рицари в доспехи, толкова стрелци с дълги лъкове и три хиляди стрелци с обикновени. И още три хиляди дрипави копиеносеца от Речните земи, стотици северняци размахващи брадви, чукове, боздугани с шипове и древни железни мечове. Над главите им се развявали знамената на кралица Ренира.

Последвалата битка била толкова неравностойна, колкото никоя друга в Танца. Лорд Родрик Дастин поднесъл към устните си боен рог и дал сигнал за начало на щурма. Войниците на кралицата се спуснали с викове от хълма, водени от Зимните вълци на техните космати северни коне и рицарите на бронираните си дестриери.

Когато сър Кристън бил повален и паднал мъртъв на земята, мъжете, които го последвали от Харънхъл загубили бойния си дух. Те се разпръснали и побягнали захвърляйки щитовете си, а враговете им ги застигали и посекли стотици.

* * *

В Деня на Девата през 130 година сл. З. Е., Цитаделата в Староград разпратила триста бели гарвана да възвестят настъпването на зимата, но за кралица Ренира Таргариен това бил разгарът на лятото. Въпреки недоволството на жителите на Кралски чертог, градът и короната били нейни. Отвъд Тясното море, Триархията започвала да се разкъсва от междуособици. Домът Веларион владеел водните пътища. Макар проходите през Лунните планини да били затворени от снеговете, Девата от Долината удържала на думата си и изпратила по море хора, които да се присъединят към силите на кралицата. С други кораби пристигнали воини от Бял пристан, водени от синовете на лорд Мандърли, Медрик и Торен. Мощта на кралица Ренира растяла непрекъснато, докато тази на крал Егон се стопявала.

Но никоя война не бива да се счита за спечелена, докато враговете не бъдат покорени. Създателят на крале, сир Кристън Коул бил мъртъв, но някъде в кралството Егон II — кралят, когото създал, продължавал да е жив и свободен. Както и дъщерята на Егон — Джеера.

Ларис Стронг, Кривото стъпало — най-потайния и хитър член на зеления съвет бил изчезнал, а лорд Борос Баратеон все още държал Бурен край и не бил сред приятелите на кралицата. Ланистър също се числели към враговете на Ренира, въпреки че лорд Джейсън бил мъртъв, по-голямата част от войската на Запада била избита или разпръсната, а Скалата на Кастърли била оставена в хаос.