Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 32

Принц Емонд отказал дори да обсъжда такъв „страхлив ход“.

Сър Кристън и принц Емонд решили да се разделят. Коул щял да поведе войските на юг, за да се присъединят към Ормунд Хайтауър и принц Дерон, но принц-регентът нямало да тръгне с тях. Той бил решил да поведе собствена битка с изменниците сипейки от въздуха огън върху тях. Рано или късно, „кралицата кучка“ щяла да изпрати един-два дракона да го спрат, но Вхагар щяла да ги унищожи.

— Тя няма да се осмели да прати всичките си дракони — настоявал Емънд. — По този начин ще изложи Кралски чертог на опасност. Няма да рискува Сиракс или последният си скъпоценен син. Ренира може и да се мисли за кралица, но има женски части, плахо женско сърце и майчини страхове.

И така, Създателят на крале и Родоубиецът се разделили и всеки тръгнал към съдбата си. В същото време в Червената цитадела кралица Ренира Таргариен започнала да награждава своите приятели, а на онези, които служели на нейния брат да налага жестоки наказания.

Щедри награди били обявени за всички сведения, които могат да доведат до залавянето на „узурпатора наричащ себе си Егон II“, неговата дъщеря Джеера, синът му Мелор, „лъже-рицарите“ Уилис Фел и Рикард Торн, както и на Ларис Стронг, Кривото стъпало. Когато това не довело до желания резултат, Нейна милост изпратила отряди от „рицари — инквизитори“, които имали за задача да търсят онези „предатели и злодеи“, които избягали и да накажат всеки, за когото разберат, че им е помагал.

Оковали кралица Алисънт в златни вериги, но доведената й дъщеря пощадила живота й „заради нашия баща, който някога ви е обичал.“ Бащата на Алисънт обаче нямал това щастие. Сър Ото Хайтауър, служил като Ръка на трима крале, бил първият обезглавен предател. Железният прът го последвал на дръвника, все още настоявайки, че според закона синът на краля има предимство пред дъщерята. Сър Тиланд Ланистър бил подложен на мъчения, с надеждата да си възвърнат каквото е останало от кралската хазна.

Нито Егон, нито брат му Емонд били особено обичани от жителите на Кралски чертог и много от гражданите били приветствали завръщането на кралицата… но любовта и омразата са две страни на една и съща монета. Когато над градските порти ежедневно се появявали нови глави набучени на пики, а данъците ставали все по-високи, монетата се обърнала. Момичето, което народа някога с обич наричал „Радостта на кралството“ се превърнало в алчна и отмъстителна жена. Кралица, толкова жестока, както никой крал преди нея, казвали хората. Някакъв шегаджия нарекъл Ренира „Мегор с цици“ и през следващите сто години „циците на Мегор“ било популярна ругатня сред обитателите на Кралски чертог.

Сега, когато във властта на Ренира и под защитата на не по-малко от шест дракона се намирали града, замъка и престола, тя се почувствала в достатъчна безопасност и изпратила да повикат синовете й.