Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 30

Не могли обаче да отнесат и Железния трон, а кралица Ренира нямало да заспи, преди да заеме престола на баща си. И тъй, факлите в тронната зала били запалени, кралицата изкачила железните стъпала и седнала там, където преди нея седял крал Визерис, и Старият крал преди него, и Мегор, и Енис, и Егон в далечното минало. Със строго изражение и все още облечена в доспехи, Ренира седяла високо, докато водели при нея всички хора, които се намирали в Червената цитадела, за да я молят на колене за прошка и да положат клетви обричайки своя живот, мечове и чест на нея — законната кралица.

Церемонията продължила цяла нощ. Когато кралицата станала от трона, вече отдавна се било разсъмнало. И докато нейният лорд-съпруг Демън Таргариен я съпровождал на излизане от тронната зала, били видени порязвания по краката и лявата длан на Нейна милост. Капки кръв капели по пода докато крачела, а мъдрите мъже се споглеждали, макар никой да не се осмелил да каже истината на глас: Железният трон я отхвърлил и дните й на престола били преброени.

* * *

Всичко това се случило докато принц Емонд и сър Кристън Коул напредвали към Речните земи. След деветнадесетдневен поход пристигнали в Харънхъл… за да намерят портите на замъка отворени, а от принц Демън и хората му нямало и следа.

По време на похода, принц Емонд държал Вхагар в основната колона, тъй като предполагал, че чичо му ще ги нападне с Караксес. Пристигнал в Харънхъл ден след Коул и в онази нощ била празнувана велика победа. Демън и „речната му сган“ предпочели да избягат, вместо да се изправят срещу гнева му, заявил Емонд. Нищо чудно, че като получил новините от Кралски чертог, принцът се почувствал като пълен глупак. Яростта му била страшна.

На запад от Харънхъл битката продължавала, където войските на Ланистър трудно напредвали. Заради възрастта и немощта на техния командир, лорд Лефърд, походът им заприличал на пълзене, а когато наближили западния бряг на Божие око, огромна нова армия препречила пътя им.

Роди Разрушителя и неговите Зимни вълци се съюзили с Форест Фрей, лорд на Бродовете и Червения Роб Реките, известен като Стрелеца от Гарваново дърво. Северняците наброявали две хиляди, Фрей командвал двеста рицари и три пъти толкова пехотинци. Реките довел триста стрелци, готови за битка. И преди лорд Лефърд да успее да застане и да посрещне врага, още повече неприятели се появили от юг, където към Лонглийф Лъвоубиеца и дрипавата му банда оцелели от предишните битки, се присъединили лордовете Бигълстоун, Чембърс и Перин.

Притиснат между двама врагове, Лефърд не се решавал да се впусне в битка, с който и да е от тях, за да не бъде нападнат в тил от другия. Затова се разположил с гръб към езерото, заел позиции и пратил гарвани на принц Емонд в Харънхъл, с молба за помощ. Въпреки че дузина птици излетели, нито една не стигнала до принца. Червеният Роб Реките, признат за най-изкусния стрелец в цял Вестерос, ги покосил в полет.