Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 17

— Чу ли това, момченце? — прошепнал Сиренето на Мелор. — Майчето ти те иска мъртъв.

След това се ухилил на Кървавия и едрият мъж убил принц Джеерис, отсичайки главата му с един-единствен замах на меча. Кралицата запищяла.

Учудващо ловецът на плъхове и касапинът удържали на думата си. Те не наранили нито кралица Хелена, нито някое от оцелелите й деца, а избягали отнасяйки главата на принца.

Въпреки, че Кървавия и Сиренето пощадили живота й, не може да се каже, че кралица Хелена преживяла тази съдбовна вечер. След този случай, тя отказвала да яде, да се къпе и да напуска покоите си, не можела да продължи да се грижи за сина си Мелор, знаейки, че е пожелала той да умре. Кралят нямал друг избор, освен да вземе детето от нея и да го предаде на грижите на майка си, овдовялата кралица Алисънт, за да го отгледа като свое собствено дете. От този момент нататък Егон и съпругата му спели отделно, а кралица Хелена затъвала все по-дълбоко в своята лудост, докато кралят беснеел, и пиел, и пак беснеел.

* * *

И от този ден потекоха реки от кръв.

Падането на Харънхъл в ръцете на принц Демън било тежък удар за Негово величество. До този момент Егон II смятал каузата на сестра си за обречена, но Харънхъл за пръв път го накарал да се почувства уязвим. Последвалите мълниеносни поражения при Горящата мелница и Каменна ограда, също били сериозен удар, и кралят осъзнал, че положението било значително по-опасно, отколкото изглеждало. Страховете му се задълбочили, когато се върнали гарваните от Планински рай, където зелените се смятали за най-силни. Да, домът Хайтауър и Староград твърдо поддържали Егон, на негова страна бил също и Арбор… Но останалите южни лордове се обявявали за Ренира, включително лорд Костейн от Трите кули, лорд Мълендор от Горните земи, лорд Тарли от Рогов хълм, лорд Роуан от Златна дъбрава и лорд Грим от Сив щит.

Последвали и други удари: Долината, Бял пристан, Зимен хребет. Блекууд и други речни лордове се стичали в Харънхъл под знамената на принц Демън. Корабите на Морския змей затворили залива на Черна вода, и всяка сутрин търговците се жалвали на крал Егон. Негово величество нямал решение на техните оплаквания, освен поредния бокал със силно вино.

— Направи нещо — изисквал краля от сър Ото.

Ръката го уверявал, че нещо ще бъде направено: имал план как да пробие блокадата на Веларион. Основната опора на Ренира в претенциите й за трона, била съпругът й принц Демън, но той бил също и една от най-големите й слабости. По времето на своите приключения, принцът бил натрупал повече врагове, отколкото приятели. Един и може би най-големият сред тях бил сър Ото Хайтауър. Той изпратил писма през Тясното море до други врагове на принца — в Кралството на Трите дъщери, с надеждата да ги убеди да излязат срещу Морския змей.

Забавянето не устройвало младия крал. Егон II не искал повече търпеливо да слуша увъртанията на дядо си. Въпреки, че майка му, овдовялата кралица Алисънт, се изказала в защита на сър Ото, кралят останал глух за молбите й. Той повикал лорд Хайтауър в Тронната зала, свалил от врата му веригата на Ръката и я метнал на сър Кристън Коул.