Читать «Левиатан» онлайн - страница 24

Хъкслито зави жално, заглушавайки вятъра — ужасният звук, както при утечка в балоните на татко.

— Не, зверче! Почти сме спасени! — викаше Дерин.

Но вятърът подхвърляше медузата насам-натам прекалено често. Газовият й балон се свиваше и отпускаше, а пипалата се гърчеха като змии.

Дерин Шарп надуши изтичащия във въздуха водород с аромат на горчиви бадеми. Падаше…

Вятърът обаче все още ги носеше, сменяйки посоката си безразборно и безпричинно. Размяташе въздушния звяр като лист хартия, влачейки и Дерин зад него.

Сигурно вече бяха по-тежки от въздуха, но според Дерин при този вихър, можеше да летиш и с бомбе, овързано с няколко върви.

От другата страна на въжето наземният екипаж безпомощно наблюдаваше случващото се, а капитанът на полета приклякаше, когато извиващата се връв разсичаше въздуха над главата му. Ако се опитаха да я издърпат по-наблизо, щяха да блъснат звяра в земята.

Джаспърт тичаше през полето към нея, събрал шепи пред устата си и викаше нещо…

Тя улови звука на гласа му, но вятърът изтриваше думите.

Краката на Дерин сега висяха на няколко ярда от земята, която минаваше пред погледа й сякаш от гърба на препускащ кон. Дерин свали тежкото, мокро яке и го захвърли.

Затворът отново изникна в плашеща близост, докато Хъкслито се носеше покрай него. Ако се забиеше в стените му с тази скорост, Дерин и медузата щяха да се превърнат в кървави петна.

Пръстите й зашариха по пилотската седалка, търсейки начин да я измъкнат от установката. Дерин прецени, че ще е по-удачно да падне в калната трева, отколкото да се разбие в някаква стена. А и без нейната тежест, Хъкслито щеше отново да се издигне във въздуха.

Но, разбира се, онази торба тор — кормчията — не си направи труда да й обясни как се откопчава установката. Кожените ремъци бяха подгизнали и бяха здраво затегнати, като кокоше дупе. Очевидно Силите не се доверяваха особено на кандидатите, че няма да се откопчаят в паниката си и да се разбият до смърт.

Тогава Дерин забеляза възела над главата си — въжето, което свързваше въздушния звяр със земята!

Тя погледна към нишката, опъната между нея и лебедката… в този момент беше около триста фута. А триста фута подгизнали от дъжда конопени нишки сигурно тежаха повече от едно кльощаво девойче и мокрите му дрехи.

Ако успееше да освободи Хъкслито, можеше да има достатъчно водород, който да я върне на безопасно място.

Ала земята отново се надигаше — блестящата влажна трева и замъглените локви бяха точно под краката й, както и стената на затвора отпред. Посягайки с една ръка нагоре, Дерин усети полупознатата форма на възела…

Не беше нищо повече от буксирен моряшки възел! Спомни си как Джаспърт й бе разказвал, че хората от Въздушните сили използвали моряшки възли, като онези, които бе връзвала хиляди пъти в балоните на татко!

Докато Дерин водеше борба да освободи мокрото въже от възела, ботушите й се удариха в земята с разтърсващ костите удар и се плъзнаха по тревата.

Ала истинската опасност не беше под нея — бяха приближаващите се стени на затвора. Дерин и Хъкслито бяха на секунди от стълкновение с блестящите от влагата камъни.