Читать «Левиатан» онлайн - страница 15

Дерин погледна нагоре и видя тялото на медузата, осветено от изгряващото слънце; пулсиращите вени и артерии, които се виеха като разноцветен бръшлян през прозрачната плът. Пипалата се рееха свободно, разклащани от нежните ветрове около нея и ловяха полени и дребни насекоми, изсмуквайки ги в стомашния сак над Дерин.

Разбира се, създанията на водородно дишане не вдишваха водорода в действителност. Те го издишваха и го "оригваха" в специалните си газови балони. Бактериите в стомасите им раздробяваха храната до най-простите елементи — кислород, въглерод и най-важното — по-лекия от въздуха водород.

Дерин предположи, че може би следва да й прилошава от мисълта, че виси във въздуха, поддържана само от тези мъртви насекоми в газообразен вид. Или пък да се ужаси, защото само няколко кожени ремъка деляха нея и четвърт миля падане и разбиване до смърт. Ала тя се чувстваше великолепно, като орел в полет.

Размитият силует на централен Лондон се издигаше на изток, разделен от виещата се трептяща змиевидна форма на река Темза. Скоро щеше да види и зелените пространства на Хайд Парк и градините на Кенсингтън. Беше като да разглеждаш жива географска карта — омнибусите пълзяха напред и назад, като малки буболечки, а платноходите по Темза потрепваха с платна срещу бриза.

И тогава, точно когато пред погледа й се появи върха на катедралата Св. Павел, пилотската установка се разтресе.

Дерин се намръщи. Да не би десетте минути да са минали вече?

Погледна надолу, но въжето, което я свързваше със земята, беше стабилно. Все още не бяха започнали да я спускат.

В този момент последва още едно разтрисане и Дерин забеляза, че няколко от пипалата около нея се свиват и се гърчат като панделки, заклещени между остриетата на ножица. Бавно се събираха на сноп.

Хъкслито беше нервно.

Дерин се залюля наляво и надясно, без да обръща внимание на величието, което демонстрираше Лондон под нея, взирайки се в хоризонта в търсене на онова, което плашеше въздушния звяр.

И тогава забеляза — тъмна безформена маса на север — търкаляща се вълна от облаци, която заливаше небето. Предната й част се приближаваше с бързи темпове, затъмнявайки северните предградия с дъжд.

Дерин почувства как косъмчетата на ръцете й се надигат.

Свали поглед към Скръбс, докато се чудеше дали миниатюрните авиатори под нея също виждаха задаващата се буря и дали ще започнат да я издърпват надолу. Ала опитните терени все още сияеха под светлината на изгрева. Отдолу можеха да се видят само ясни небеса — време като за пикник.

Дерин помаха с ръка. Дали можеха да я видят добре? Но те естествено щяха да си помислят, че просто я е хванало шубето.

— Тъпа работа! — изруга тя и се взря в топчето жълт плат, вързано за ръката й. Един истински специалист по издиганията щеше да си има семафорни флагчета или поне вестоносен гущер, когото да пусне по въжето надолу. А те й бяха дали само сигнал за паника.