Читать «Левиатан» онлайн - страница 14

— Много добре, тогава. — Капитанът застана пред строя. — А сега, когато Маймунските лудити са вече прочистени, кой иска да бъде пръв?

Без да се колебае, без да мисли какво бе казал Джаспърт за това да не привлича внимание и след като и последното кълбо нерви в стомаха й се изпари нанякъде, Дерин Шарп направи крачка напред.

— Моля ви, сър. Бих желал да полетя.

Пилотската установка я обхвана плътно, полюлявайки се леко под тялото на медузата. Кожените ремъци минаваха под ръцете й и около кръста, после се закопчаваха за извитата седалка, където тя седеше като конник върху странично седло. Дерин се притесни, че кормчията ще разкрие тайната й, докато я окопчаваше на пилотското място, ала Джаспърт беше прав за едно — нямаше много от онова, което можеше да я издаде.

— Само се качваш нагоре, приятелче — рече тихо мъжът. — Наслади се на гледката и изчакай докато те свалим долу. Преди всичко — не прави нищо, с което да разстроиш зверчето.

— Да, сър. — Тя преглътна.

— Ако се паникьосаш или ако решиш, че нещо не е наред, просто хвърли надолу това. — Сложи в ръката й дебела ролка жълт плат, а после завърза единия край за китката й. — Ние ще те свалим бързо и спокойно.

Дерин здраво стисна ролката.

— Не се безпокойте. Няма да се паникьосам.

— Всички така казват. — Усмихна се и постави в другата й ръка едно въженце, водещо до две торби с вода, прикрепени към пипалата на създанието. — Но ако случайно направиш нещо съвсем глупаво, Хъкслито може да се гмурне надолу. Ако земята започне да се приближава прекалено бързо, просто дръпни въжето.

— Излива водата и прави звяра по-лек — каза Дерин, кимайки с разбиране. Също като торбите с пясък на татковите балони.

— Много си съобразителен, приятелче — рече кормчията. — Но умът не замества усета за небе, както в Силите наричаме това да държиш скапаната си глава горе. Разбрано?

— Да, сър — отговори Дерин. Нямаше търпение да се отдели от земята след всичките тези години без летене, откакто инцидентът с татко легна тежко на сърцето й.

Кормчията отстъпи назад и нададе кратък сигнал със свирката си. При последния тон, хората на земята едновременно пуснаха пипалата на Хъкслито.

Докато звярът се издигаше нагоре, ремъците се впиха в тялото й, сякаш бе хваната в някаква гигантска мрежа. Само миг по-късно усещането за изкачване се изпари, а земята сякаш сама пропадаше надалеч…

Долу, в ниското, момчетата, наредени в строй, се взираха нагоре с неприкрито възхищение. Джаспърт се хилеше като луд и дори на лицата на учените проблясваха искрици интерес. Дерин се чувстваше прекрасно, докато се въздигаше, а беше и в центъра на всеобщото внимание, като акробат на люлка под купола на цирка. Искаше й се да изнесе реч: Ей, вие дръвници, аз мога да летя, а вие не! Природен талант за авиация, в случай че не сте забелязали. И в заключение бих желала да добавя, че съм момиче и всички вие може да си гледате работата!

Четиримата авиатори на лебедката отпускаха въжето доста бързо и скоро обърнатите към нея лица се размиха в далечината. Пред погледа й се разкриха по-големи геометрични фигури — избледнелите извивки на старо овално игрище за крикет върху терена за излитане; мрежата от пътища и железопътни релси около Скръбс; крилата на затвора, насочени на юг, като огромна вилица.