Читать «Левиатан» онлайн - страница 12

— Всичко изглежда наред. — Очите му се преместиха от препоръката към взетия назаем костюм на Дерин и за момент изглеждаха разтревожени от онова, което виждаха.

Тя стоеше сковано под погледа му и се чудеше с какво е сгрешила. Дали беше косата? Или гласът? Дали не се е ръкувала с него някак неправилно?

— Дългуч си, а? — рече накрая ученият.

— Да, сър, предполагам.

Изражението му грейна в усмивка.

— Е, май ще трябва да угояваме и братовчед ви. Г-н Шарп, заповядайте в строя!

Четири

Слънцето едва започваше да пропълзява над дърветата, когато пристигнаха същинските военни. Прекосиха полето с карета за всякакви терени, теглена от два вълчи тигърина и спряха точно пред строя кандидати. Мускулите на зверовете се издуваха под кожените ремъци на впряга, а когато единият от тях се разтръска като чудовищна домашна котка, потта му се разхвърча във всички посоки.

С крайчеца на окото си Дерин забеляза, че момчетата около нея се сковават. С един удар на камшика си кочияшът предизвика ръмженето на тигърините, а сред строя се разнесе нервен шепот.

Един мъж в пилотска униформа стоеше изправен в откритата карета с камшик за езда под едната си ръка.

— Господа, добре дошли в Уормууд Скръбс. Вярвам, че сред вас няма такива, които да се плашат от изобретенията на натурфилософията.

Никой не отговори. Фабрикуваните зверове бяха навсякъде из Лондон, разбира се, но нито един така великолепен като тези тигри с вълча половина — целите мускули и нокти, с лукава интелигентност, просветваща в очите им.

Дерин задържа погледа си напред, въпреки че си умираше да разгледа тигърините по-отблизо. До този ден беше виждала военни фабрикати само в зоологическата градина.

— Да му се не види! — прошепна момчето до нея. Беше висок почти колкото нея, а късата му руса коса стърчеше право нагоре. — Не ми се ще тези двете да се изплъзнат на свобода.

Дерин устоя на порива да обясни, че от всички фабрикати лупусите най-много подлежат на опитомяване. Вълците всъщност са просто вид куче и лесно могат да се дресират. Виж, въздушните зверове са по-особени, това е ясно.

След като никой не пристъпи напред, за да признае страха си, капитанът каза:

— Отлично. Значи няма да ви притесни да ги разгледате отблизо.

Камшикът на кочияша изплющя отново и каретата се втурна отново през разораното поле, а най-ближният тигър мина на ръка разстояние от доброволците. Ръмжащите зверове дойдоха в повече на трите момчета в другия край на строя. Изскочиха от редицата и хукнаха с писъци обратно към отворения портал на Скръбс.

Дерин продължи да гледа напред, без да отмества поглед, докато тигрите минаваха покрай нея, но миризмата им — смесица от мирис на мокро куче и сурово месо, накара кожата по гърба й да настръхне.

— Не е зле, не е зле — каза капитанът. — Радвам се, че малцина от младите ни мъже се поддават на обичайните суеверия.