Читать «Шадоу стрийт 77» онлайн - страница 16

Две от стените в стаята бяха заети от етажерки от пода до тавана, препълнени с книги. Повечето от тях бяха книги по право, посветени на възлови дела, описващи прецеденти, и дебели биографии на важни личности от историята на американското правосъдие.

Свидетел прокара ръка по гърбовете на книгите с благоговение. Там, откъдето идваше той, нямаше закони, нито адвокати, съдии, съдебни заседатели и съдебни процеси. Невинните бяха помитани от брутално натрапваното убеждение за превъзходството на примитивното, от вяра в погрешни неща, от бунт срещу реалността и въздигане на идиотския постулат за съществуването на една-единствена истина. Той лично беше убил много хора и със сигурност нямаше да му бъде потърсена сметка за кръвта, която беше пролял. Въпреки това силно уважаваше закона точно както човек, изпаднал в безбожно отчаяние, може да се прекланя пред идеята за Бог, която е бил неспособен да прегърне.

7. Апартамент 2-А

Бурята беше истински дар. Текстът на „Дъждовна нощ в Мемфис“ имаше нужда от ритмична мелодия, която да притежава и меланхолична нотка, а подобно съчетание не беше лесно за постигане, особено за Туайла Треърн. Ритмичната част не я затрудни, но меланхолията беше непознато чувство за нея, нещо, което другите хора изпитваха, и въпреки че вече беше написала няколко меланхолични песни, имаше нужда от вдъхновение. Тя седеше с китарата си до прозореца в кабинета на апартамента си на втория етаж в „Пендълтън“, загледана към появилия се навреме дъжд, към светлините на града, примигващи в преждевременно настъпилия мрак заради надвесените буреносните облаци, водеше си бележки и опитваше различни акорди в търсене на звука на тъгата.

Въпреки че невинаги композираше по този начин, започна от припева, тъй като ритъмът в него трябваше да бъде най-силно изразен. Напипваше го — финалното усъвършенстване щеше да направи на пианото, като остави осемтактовия контрастен мотив за по-късно, щеше да го напише, след като обобщи чистите линии на мелодията от припева.

Както обикновено беше подредила текста ред по ред, стих по стих, изглаждаше всеки от тях, докато добие блясък, без да е прекалено лигав. Такава комбинация не се постигаше лесно. Много от текстописците биха минали през цялата песен с пълното съзнание, че някои строфи не са идеални и ще трябва да се върнат да ги пренапишат, но Туайла не работеше по този начин. Понякога, за да постигне правилното синкопиране и да направи така, че сричките да се сливат елегантно с музиката, се налагаше да попромени думите, след като завърши мелодията, но резултатът винаги си струваше.

Тя композираше кънтри и беше от провинцията, дъщеря на фермер, загубил фермата си по време на рецесията през 1980 година, когато Туайла беше двегодишна.

След това баща й се хвана на работа по поддръжката на механизацията в електроцентрала, захранвана с въглища, предимно в камери без прозорци, където температурата можеше да достигне 130 градуса. Десет часа на ден по пет, а понякога и шест дни седмично. Непрекъснато потене. Често вършеше опасни дейности на задимено и сред; въздух, изпълнен с фините частици на изгорели въглища, при постоянни контролирани експлозии. Уинстън Треърн търпя тази работа в продължение на двайсет и три години, за да може да издържа семейството си и да му осигури необходимите дрехи и храна. Туайла никога не чу баща си да се оплаква, винаги вземаше душ в електроцентралата след смяната си и се прибираше чист и свеж у дома. Когато Туайла беше двайсет и четири годишна, една от пещите за въглища избухна, като уби баща й и още двама души.