Читать «Шадоу стрийт 77» онлайн - страница 14

Управляващите наследството на Файърстоун бяха продали „Бел Виста“ на предприемачески тръст, който бе разделил сградата на двайсет и три апартамента с различни размери. Високите тавани, пищната, изкусно изработена декорация, гледката от хълма и елегантните общи пространства бяха допринесли за бързото разпродаване през 1976 година при най-високата цена на квадратен метър в историята на града. Трийсет и седем години по-късно някои от първоначалните собственици още живееха в апартаментите си, но други жилища бяха препродадени по няколко пъти.

Едва предишния ден Сайлъс научи, че кръвопролитната история на „Пендълтън“ не е приключила през 1935 с убийствата, извършени от Нолан Толивър. Не само че по-неотдавна бе имало проява на насилие от странен характер; очевиден беше фактът, че инцидентите се случваха през точно определен период от време, на всеки трийсет и осем години с разлика от дни, което означаваше, че скоро може да се очаква подобно зверство.

Маргарет Пендълтън и двете й деца София и Алегзандър бяха изчезнали вечерта на втори декември 1897 година. Трийсет и осем години по-късно, на трети декември 1935 с година, бяха убити семейство Осток и седем от прислужниците им. През 1973 година, трийсет и осем години след трагедията с Осток, никой не беше живял в „Бел Виста“, тъй като по това време сградата бе преустройвана в луксозен комплекс с апартаменти; нямаше загинали обитатели. Въпреки това в края на ноември и началото на декември същата година занаятчии и работници, извършващи преустройството, били толкова обезпокоени, че някои от тях напуснали работата си и през всичките години така и не бяха споделили какво са видели. С единия от тях, Пери Кайзър. Сайлъс имаше среща в пет часа.

Той напълни отново чашата си с кафе. Не беше прибрал брендито. Поколеба се и реши този път да не прибавя от него.

Щом затвори бутилката, долови движение с периферното си зрение, нещо тъмно и мигновено. С учестен пулс той се обърна към отворената врата на коридора. Светлината от кристалните аплици на тавана разкриваше стени, боядисани в кремаво, персийска пътека, блестящ махагонов под, но нито следа от вмъкнал се нарушител.

Скорошните открития бяха опънали нервите му. Ако съдбата на „Пендълтън“ й вещаеше отново да се превърне в дом на смъртта, както и друг път през декември, времето може би изтичаше. Беше четвъртък, първи декември 2011 година.

Настроението на Сайлъс не му позволяваше да омаловажи пробягалия силует като илюзорен. Остави чашата си с кафе и предпазливо излезе от кухнята, вдигна глава и се ослуша за чуждо присъствие.

Трапезарията беше вляво, кабинетът и тоалетната — вдясно. В тях нямаше никого.

След трапезарията беше разположена просторната дневна с чугунена камина и богато декорирана варовикова облицовка, която се издигаше до високия четири метра и двайсет сантиметра таван, украсен с орнаменти във вид на тръстика и гипсови корнизи, редуващи яйцевидни форми и стрели. Точно срещу камината струи дъжд се виеха, подобно на змии, по високите прозорци.