Читать «Шадоу стрийт 77» онлайн - страница 15

В отсрещния край на дневната, в преддверието, ключалката и веригата на входната врата бяха заключени.

От другата страна на коридора срещу дневната никой не се спотайваше в спалнята или в някой от двата дрешника. Тишината сякаш беше по-интензивна отвсякога, затишие в очакване, въпреки че беше възможно да си въобразява тази свръхестествена липса на звуци.

Когато приближи открехнатата врата на обширната баня, облицована в бял мрамор със златисти нишки и с големи огледала по стените, стори му се, че чува отвътре приглушени гласове или може би онзи неразпознаваем шум, припълзял откъм стените през нощта. Щом прекрачи прага обаче, оказа се, че банята е също толкова тиха и безлюдна колкото останалите помещения.

Той се загледа в едно от огледалата вътре, сякаш отражението можеше да разкрие нещо, което не би могло да се види директно. Огледалата бяха едно срещу друго и той се озова между много образи на Сайлъс Кинсли, които бяха или в една линия с него, или обърнати с гръб.

От много време не се беше взирал в отражението си в огледалото — напълно съзнателно. Изглеждаше доста по-стар, отколкото се чувстваше. Беше остарял с десет години за трите, изминали след смъртта на Нора.

Той местеше поглед от едно към друго лице, едва ли не в очакване да открие това на непознат, на злонамерен Друг, скрит в безкрайността от намаляващи Сайлъс Кинсли. Що за странна идея? Естествено, отраженията бяха на един и същ стар мъж.

Когато се върна в антрето, чу тих, заплашителен стържещ звук, не тътен изпод земята, а по-скоро напомнящ метро, минаващо под сградата, въпреки че в града не беше построено такова. „Пендълтън“ се разтресе и Сайлъс се олюля с нея. Земетресение, помисли си той, но през всичките петдесет и пет години, откакто живееше в този град, никога не беше усещал трус и не беше чувал под която и да е част от целия щат да има значителна сеизмична линия. Разтърсването продължи десет-петнайсет секунди и отшумя без никакви последствия.

* * *

В кабинета Свидетел се завъртя в кръг в желанието си да усети пространството. Можеше да остане тук само няколко секунди или най-много минута-две. Стаята не беше типично мъжка, а изпълнена с топлота, едната стена беше покрита със снимки на Сайлъс Кинсли с някои от клиентите, които беше защитавал така умело, Сайлъс и покойната му съпруга Нора на различни екзотични пътувания, двамата със свои приятели по празненства.

Кинсли мина покрай отворената врата на път към кухнята. Не погледна в тази посока. Свидетел очакваше адвокатът да се върне, след като осъзнае със закъснение, че е мернал нещо с периферното си зрение, но звуците от кухнята не подсказваха предстояща конфронтация.

Как би реагирал, ако открие непознат — здрав млад мъж в ботуши, джинси и пуловер — в апартамента си, появил се като по чудо? Със страха, характерен за старец, изгубил силите си с напредването на възрастта, или с хладнокръвието на адвокат, запазил своята увереност след триумфите в съдебната зала в продължение на десетилетия?