Читать «Шадоу стрийт 77» онлайн - страница 17

Тя беше наследила слънчевия му характер, което я затрудняваше при писането на тъжни песни, а такова наследство беше по-ценно и от гърне с пари.

Щом дъждовната завеса се спусна над града и заромоли по стъклото на прозореца, мелодията се сля с текста. Туайла осъзна, че никой не би изпял песента, която пишеше, по-добре от Фаръл Барнет, бившия й съпруг. Първият му голям хит като изпълнител и първа нейна песен в топ десет като композитор беше „Отивам си късно и смирено“ и докато напише четири песни за втория му компактдиск, вече бяха женени.

Тогава тя си мислеше, че обича Фаръл. Може и да е било така. В крайна сметка осъзна, че беше привлечена от очите му — в същия нюанс на синьото като тези на татко й, — от неговата благонадеждност и неизменно доброто му настроение, напомнящи за Уин Треърн.

Веселият нрав на Фаръл беше непресторен, въпреки че понякога стигаше до маниакалност, а в определени ситуации бе не съвсем уместен. Ала неговата благонадеждност се оказа мимолетна като светлинен лъч, рисуващ образи по филмов екран. Той минаваше през жените като торнадо през Канзас, разрушаваше бракове, отнемаше самоуважението на по-чувствителните си любовници, сякаш изпитваше удоволствие не толкова от секса, а от опустошението, което оставяше след себе си. Въпреки че винаги се беше отнасял към Туайла с нежност, не показваше подобно уважение към другите жени. Неведнъж се беше случвало някоя от тези клетници, изтерзана от огорчението, да се появи на прага на Туайла, сякаш страданието, причинено от Фаръл Барнет, ги превръщаше в сестри по неволя, които могат взаимно да се утешават и да обмислят отмъщение.

Четири години по-късно тя вече не го обичаше. Трябваха й още две години, за да осъзнае, че ако не се разведе с него, той ще съсипе живота й и ще пръсне останките на всички страни, така че тя никога да не успее да се възстанови. До този момент петнайсет от песните на Фаръл присъстваха в класациите за кънтри музика, дванайсет написани от Туайла, а осем от тях достигнаха първо място.

По важното бе, че създадоха дете — Уинстън, кръстен на бащата на Туайла — и Туайла беше твърдо решена Уини да не расте без татко. Накрая разбра, че в редки случаи разбитото семейство може да е по-добро за едно момче от нарцистичен баща, който се появява от време на време да се възстанови от похожденията си и маратона от изневери и се интересува от малкия си син по-малко, отколкото от антуража си психопати.