Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 26

Радишата не му обърна внимание.

— Преди Кина да заспи, тя осъзнала, че е измамена — поела дълбоко дъх и издишала мъничка частица от съкровената си същност, не повече от призрак на призрака. Това привидение скита по света в търсене на живи съсъди, които може да обсеби и да използва, за да доведе Годината на черепите. Ако този аватар успее да освободи достатъчно души и да причини достатъчно болка, Кина може да се пробуди.

Лебеда се изкиска като старица, която хока някого:

— Ти вярваш ли на тия приказки?

— Няма значение на какво вярвам аз, Лебед. Измамниците вярват. Ако се разнесе мълвата, че са видели Кина и това бъде подкрепено с каквито и да било доказателства, те ще подемат кръстоносен поход на мъченията и убийствата. Почакай! — Тя вдигна ръка. — Талианците са узрели за агресията. Поколения наред те са сдържали нормалните си подтици и заприщеното насилие е готово да прелее. Измамниците биха искали то да избухне и да дойде Годината на черепите. Ние с брат ми предпочитаме да обуздаем и насочим тази ярост.

Кинжалът взе да мърмори за абсурдите на теологическото въображение — защо хората не били толкова умни, че да душат бъдещите свещеници още в люлката?

— Според нас Измамниците нямат официално, йерархично свещеничество. Те по-скоро оформят свободни банди или отряди и си избират капитан. Той назначава жрец, гадател и тъй нататък. Властта му е ограничена. Извън бандата си почти не разполага с влияние, освен ако не е извършил нещо, което да му създаде репутация.

— На мен не ми изглеждат толкова лоши — отбеляза Кинжала.

Радишата го скастри:

— Основното качество на жреца като че е образованието и неподкупността, що се отнася до неговите хора. Бандите извършват всякакви престъпления. Веднъж годишно те делят плячката според преценката на жреца кой доколко е допринесъл за прославянето на Кина. В подкрепа на решенията си, ако възникне спор, жрецът води подробна хроника на дейността на бандата.

— Чудничко — заключи Лебеда. — Ама хайде вече да ни кажеш какво искаш от нас. Да замъкнем Пушека и да видим дали той няма да надуши какво всъщност се е случило с войниците на Господарите на сенките?

— Да.

— И защо да си правим труда?

— Мисля, че току-що обясних… — Радишата се овладя. — Ако това е истински призрак на Кина, сме загазили повече, отколкото си мислехме. Господарите на сенките може да са по-малкото зло.

— Предупредих те! — изписка Пушека. — Сто пъти ти казвах, ама като не щеш да слушаш! Трябваше да се пазариш с дяволите!

— Млъкни! — Радишата го изгледа кръвнишки. — Писнало ми е от теб толкова, колкото и на Лебеда! Върви разбери какво е станало. И освен това научи каквото можеш за онази жена, Господарката.

— Това аз мога да го поема — ухили се Лебеда. — Хайде, стари друже. — Той стисна Пушека за рамото и попита Радишата: — Мислиш ли, че ще се справиш с Джахамарадж Джах без нас?

— С него ще се оправя.

Вече яхнал коня и готов да потегли, Лебеда попита, докато чакаха Кинжала и Пушека:

— Корди, нямаш ли чувството, че си сред гората посред нощ и всеки с всички сили се мъчи да скрие светлината?