Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 5

— Едноок, Мускус, Хагоп. Погрижете се за животните. — След това прошепнах тихо: — Улавяш ли нещо, Гоблин?

— Някой тъкмо излезе отзад. Вътре са на крак. Но не ми изглежда като непосредствена опасност.

На седящия на столчето не му хареса да си шепнем.

— Колко смятате да стоите? — попита ме. Забелязах татуировка на едната му китка — още един издайнически знак, че е емигрант от севера.

— Само за тази нощ.

— Претъпкано е, но ще ви сместим някак. — Самоуверен тип.

Тези гадове бяха като Паяци-вълци. Странноприемницата явно представляваше база, където набелязваха жертвите си, но мръсната работа вършеха на пътя.

В самата сграда цареше пълна тишина. Разгледахме мъжете вътре, както и няколкото жени, които изглеждаха похабени от прекомерна употреба. Никак не бяха убедителни. Странноприемниците извън градове обикновено се ръководят от семейства, изобилстващи от деца и стара рода, с всичките им разправии и странности. Нищо от това го нямаше в картинката. Само сурови мъже и долнопробни жени.

До кухненската врата имаше голяма маса. Седнах на нея с гръб към стената, а Господарката се настани до мен. Усещах гнева й. Не беше свикнала да я гледат по начина, по който го правеха тези мъже. Оставаше си невероятно красива въпреки мръсотията от пътищата и дрипите, така че не се учудвах на погледите.

Поставих длан върху нейната — по-скоро за да я усмиря, отколкото собственически.

Закръглено момиче на около шестнадесет години с кравешки и изпълнени с мъка очи дойде, за да ни пита колко сме, какво искаме да ядем, какви са предпочитанията ни за стая, дали да ни стоплят вода за къпане, колко смятаме да останем и какъв е цветът на парите ни. Направи го апатично, но безпогрешно, сякаш без да се надява на каквото и да е, просто се страхуваше от последствията, ако сбърка. Предположих, че е част от семейството, на което принадлежеше по право странноприемницата.

Подхвърлих й златна монета. Имахме много, защото преди да напуснем Могилните земи, ограбихме някои определени съкровищници. Блясъкът на въртящата се монета разпали доста неприятни, но познати искри в очите на мъжете, които се преструваха, че не гледат.

Едноокия и останалите влязоха и си придърпаха столове. Малкият черен мъж прошепна:

— В горите е настанало голямо оживление. Имат планове за нас. — В лявото ъгълче на устата му се оформи така познатата ми жабешка усмивка. Предположих, че той си има собствени кроежи. Много обича да кара лошите момчета сами да си правят засада.

— Има си планове и планове — отговорих. — Ако тези наистина са бандити, ще ги оставим да се обесят сами.

Той поиска да разбере какво имам предвид, защото моите собствени машинации често бяха по-гадни дори от неговите. Така е, защото губя всякакво чувство за хумор и просто ставам максимално отвратителен.

Станахме преди зората. Едноокия и Гоблин използваха една от любимите си магии, за да приспят всички останали в странноприемницата — дълбок, непробуден сън. След това се измъкнаха, за да повторят номера и в гората. Останалите подготвихме животните и екипировката си. Имах малка разправия с Господарката. Тя настояваше да направя нещо за жените, които бандитите държаха в плен.