Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 145

— Безочливо — каза той.

— Да. И ще продължим да ги удряме, за да не им даваме възможност да си стъпят на краката.

— Това са магьосници, Знахар — сгълча ме Господарката. — Какво ще стане, когато самите те излязат на предната линия?

— Тогава Променливия ще трябва да се включи. Не се тревожи за мулетата, просто натовари каруците. И преди сме се разправяли с магьосници.

Никой не оспори. А може би трябваше. Но всички чувствахме, че съдбата ни е предоставила възможност и ще бъдем пълни идиоти да я пропилеем. А и след като не очаквахме да оживеем след първото препятствие, нищо не губехме, ако продължим напред.

— Чудя се доколко са обичани Сенчестите сред поданиците си. Можем ли да разчитаме на местните за подкрепа?

Никакъв коментар. Ще разберем по трудния начин.

Продължихме с приказките. Накрая се изнизах, за да помагам с медицинската работа, кърпенето и шиенето, докато същевременно раздавах заповеди чрез цяла върволица пратеници. Тази нощ успях да си открадна само два часа сън.

Кавалерията се насочи на изток, а легионът на Могаба точно потегляше на юг, когато Господарката дойде при мен.

— Променливия е разузнавал напред. Казва, че има почти видима разлика у хората с разпространяването на новината за битката. Всички са възбудени. Тези, които сътрудничат на Сенчестите, пък са притеснени и объркани. Вероятно ще изпаднат в паника и ще избягат, чуят ли, че идваме.

— Добре. Даже чудесно. — След десетина дни щяхме да разберем със сигурност какво въздействие е имала битката при Годжа. Възнамерявах да напредвам към Деджагор с двадесет мили на ден. Пътищата южно от реката бяха сухи. Колко ли чудесно трябва да е било за тях…

Джамахарадж Джах навреме разположи оцелелите от своите хора и устрои няколко много хитри засади. Сбирщината му покоси две хиляди от бежанците при Годжа.

Той никак не хареса плановете ми за нахлуване. Още по-малко одобри как взех от неговите оцелели, за да попълня липсващи места в моите редици. Но не спори много.

Не срещнахме съпротива. В бившите Талиански територии из селата, в които още живееха някогашните им обитатели, ни посрещнаха приветливо. С тях не се бяха отнасяли добре. Мнозина таяха много горчивина и ярост. Хагоп каза, че всички те са готови да помагат за победата над Сенчестите.

— Проклет да съм — казах си. — Преди година и половина бяхме само седмина. Сега сме цяла орда. Вземи тези, които са в най-добра форма. Въоръжи ги с плячкосаните оръжия. Разпредели ги така, че всеки четвърти човек в легионите на Могаба и Очиба да е нов. Което ще означава да изоставим вече тренирани мъже — тях ги премести в легиона на Синдаве. На него също му дай един на четири. Би трябвало да го подсили достатъчно. Всички останали можем да въоръжим и да използваме за помощници или гарнизонни за по-малките градове.

Местността между местонахождението ни и реката не беше твърде населена, но с приближаването към Деджагор това щеше да се промени.

— Останалите могат да се присъединят. Все ще намерим как да ги използваме.

Но с какво щях да ги храня? Нашите провизии свършиха и сега консумирахме пленените при Годжа.