Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 123

Докато си миех ръцете, казах:

— Не мога да повярвам, че мина толкова добре. Не съм правил такова нещо почти от дете.

— Ще оздравее ли? — запита магьосникът.

— Би трябвало. Освен ако не се появят усложнения. Искам да я навестяваш всеки ден, за да сме сигурни, че всичко ще е наред.

— Хей, Знахар. Хрумна ми нещо. Защо не ми купиш и метла?

— Моля?

— Ами когато не съм зает с друго, да мога да позамитам…

— Ще взема една и за себе си. — Използвах Жабока за един кратък разговор с родителите на детето, обяснявайки им какво е трябвало да направя. Благодарността им бе задушаваща. Съмнявах се да продължи дълго. Хората са си такива. Но когато се разделяхме, се обърнах към бащата:

— Ще изискам заплащане за това.

— Каквото и да е.

— Няма да е обичайното. Когато му дойде времето.

Той разбра. Изглеждаше мрачен, но кимна.

Точно щяхме да излезем на улицата, когато Едноокия каза:

— Почакай. — Той посочи надолу.

Видях три мъртви прилепа, подредени в спретнат равностранен триъгълник.

— Може би момчетата все пак не си въобразяват. — Нищо спретнато няма в труповете на прилепи.

Наблизо изграчи гарван.

— Ще приема всяка помощ, която ми предложат — промърморих, а на глас запитах: — Можеш ли да накараш прилеп да шпионира хора?

Едноокия помисли малко.

— Не, не мога. Но може би е възможно. Въпреки че те не са много умни.

— Само това исках да знам. — Също и кой управлява прилепите. Сенчестите, предположих.

Двадесетчасовите дни започнаха. Когато не бях зает с нещо друго, се опитвах да науча езика. Когато знаеш достатъчно, ти става лесно. Или поне по-лесно.

Опитвахме се да разглеждаме нещата просто. Всички белези сочеха, че основните сили на Господарите ще преминат през брода Годжа. Поверих защитата на останалите на религиозните водачи и се съсредоточих върху онова, от което смятах, че ще имам нужда, за да спра основната сила на врага. Страхувах се, че ако наистина ги допуснем да прекосят реката, ще трябва да повторим кампанията на Лебеда от миналото лято. Победата на всяка цена би била твърде скъпа за нас.

Започнах с формирането на два легиона по модела, използван от Градовете на скъпоценните камъни в по-ранните епохи, когато армиите им били съставени от граждани без особен военен опит. Командната структура беше възможно най-опростена. Организацията представляваше чиста пехота. Могаба беше командир на пешаците и първия легион. Неговият лейтенант Очиба получи втори легион. Всеки разполагаше с по десет Нар за офицери на свободни длъжности, а те си избраха по сто кандидата от Талианските доброволци. Така легионите наброяваха хиляда основни единици, чийто брой щеше да расте толкова бързо, колкото Нар смогваха да ги научат да вървят в редица. На Могаба зачислих Хриптящия, Лъва и Сърцето, за да му помагат в щабната работа. Не знаех какво друго да правя с тези тримата. Бяха много ентусиазирани, но на практика малко полезни.

Синдаве и останалите от Нар сформираха трети тренировъчен и резервен легион, който щях да използвам само в безизходица.

Мускуса, Хагоп, стражите и Рои впрегнах в създаване на кавалерия.