Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 122

— Добре. Питай принца за нещо друго, от което да се нуждае сега. Имам цял тон неща за вършене.

Последва още един час приказки, без да бъде казано нещо особено важно. Прабриндрахът и Радишата искаха да добият по-ясна идея какво планирам, да получат по-подробна картина за моя характер и компетентност. Да дадат на непознат власт над живота и смъртта върху кралството им за тях представляваше доста отчаян залог. Реших, че ще помогна малко на подмолните им планове.

Превърнах се в самото нетърпение, но го прикрих. Гордеех се със себе си.

Докато се прибирахме към казармите по тъмно и незаобиколени от тълпи, попитах Господарката:

— Можем ли да разчитаме на Променливия за помощ?

— Ще направи каквото му кажа.

— Сигурна ли си?

— Не напълно. Но така изглежда за момента.

— В състояние ли е да поразследва територията на Сенчестите? Да се превърне в нещо летящо?

— Може би. — Тя се усмихна. — Но не е достатъчно силен, за да те носи. А аз те познавам. Няма да повярваш на ничий доклад освен своя собствен.

— Е…

— Ще трябва да рискуваш. Вярвай му, доколкото смееш. Ще ми служи, ако му заповядам. Но не ми е роб. Сега преследва свои цели. И те може да не съвпадат с твоите.

Реших, че моментът е подходящ да намекна за нещо, около което се въртях откак я бях хванал да си играе с огън в чашата над Геа-Ксле.

— А твоята възстановена сила?

Тя не се развълнува особено.

— Шегуваш се. Може да попритесня Гоблин, ако се прокрадна иззад гърба му и го ударя с чук. Иначе съм безполезна. Дори незначителната дарба трябва да се упражнява, за да е от полза. А нямам време за упражнения.

— Предполагам, че всички ще направим каквото ни е по силите.

— Имам някои идеи как да обезвредим проблемите, предизвикани от религиозните търкания — каза Могаба. — Поне временно.

— Което ме подсеща. Трябва да зашия детето на този свещеник. Едноок, ще ми трябва помощта ти. Слушам те, Могаба.

Идеята му беше радикална. Ще създадем армията си, без да се съобразяваме с религията. И ще я използваме да поеме първоначалния основен удар на Господарите на сенките. Междувременно подканваме култовете да създадат собствени сили, които ще насочваме към заплахите, които биха могли да възникнат по останалите бродове. Но няма да изоставяме изискванията си за върховенство.

Засмях се.

— Имам чувството, че искаш да повториш погрома от миналото лято, когато…

— Нищо няма да ги обезоръжи по-добре от провали и прояви на некомпетентност. Реших, че би било хубаво да им предоставим шанс.

— Звучи ми добре. Замисли няколко въпроса за новите попълнения, за да можем да разберем религиозната им принадлежност и толерантност, когато ги записваме. А сега ще ми кажеш ли как да намеря този Джахамарадж Джах?

31.

Талиос: новобрански лагер

Бяха минали години от последния път, когато рискувах с вътрешна хирургия. Започнах разтреперан и изпълнен със съмнения дали ще се справя, но навикът скоро пое контрола. Ръката ми беше стабилна. Едноокия се въздържа от присъщата си изобретателност и приложи силите си единствено за да контролира кървенето и да притъпява болката.