Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 109

— И това как ми спестява пътуването до реката?

— Още не съм свършил, о, Нетърпеливи. Веднага след взрива се натъкнах на едно от момчетата, с които си мислех, че съм приключил. Беше успял съвсем сам да ме проследи, но се препъваше и държеше главата си, сякаш нещо е изригнало от нея. Пипнах го. И заедно с него хванах и няколко дребни сенчици, които висяха наоколо. Поступах едната от тях и я пратих да каже на Едноокия, че ми трябва зверчето му. Научих друга сянка как да принуди човек да проговори и когато дребното чудовище се появи, зададохме на кафявковеца няколкостотин въпроса.

— Жабешкото лице тук ли е?

— Не, върна се обратно. Могаба ги е накарал да поработят.

— Браво на него. Значи си задавал въпроси. Получи ли отговори?

— Не и такива, които да имат много смисъл. Тези кафяви момчета идват от място, наречено Сенчестия затвор. И по-точно — от някаква свръхкрепост на име Надзирателя. Командва ги един от Господарите на сенките. Дългата сянка, така му викат. Той дал малките сенчици на шестимата в паницата. Били просто дребни, слаби и безполезни, нищо повече от разносвачи на съобщения. Но явно имат и по-лоши, които могат да пуснат на свобода.

— Забавляваме се неистово, нали? Разбра ли какво става?

— Дългата сянка е намислил нещо. Съюзил се е с останалите трима, за да държи отряда на разстояние — кафявите момчета не знаят защо ги притесняваме, — но разиграва и някаква собствена игра. Останах с впечатлението, че искал да заловят теб и Господарката и да ви завлекат в замъка му, където да ви предложи, може би, някаква сделка. И в общи линии това е всичко.

Имах петстотин въпроса и започнах да ги задавам, но Гоблин нямаше отговорите. Разпитваният от него кафявковец не бе разполагал с тях. Магьосникът се сетил да зададе и повечето от въпросите.

— Е, още ли искаш да слизаш към реката? — попита той.

— Не ми промени намеренията. Нито пък тези кафяви недоносчета. Ако не разполагат с врачките си, няма да ми създават много проблеми. Нали?

Гоблин се захили.

— Вероятно не.

— Тогава какво не е наред?

— Нали не мислиш, че ще те пусна да яздиш натам без някаква защита? Мрънкам заради състоянието на задника си. — И той пусна голямата си жабешка усмивка. Аз също се ухилих насреща му.

Според домакините ни до най-близкото място, подходящо за прекосяване на реката — брода Годжа, имаше четири часа езда. Лебеда каза, че на осемдесетина мили имало четири такива брода — Тери, Нума, Годжа и Ведна-Бота. Тери се намираше най-далеч нагоре по реката. Над него тя се движела през назъбени каньони, твърде стръмни и открити за военни действия. При все това Гоблин каза, че нашите кафяви приятелчета са дошли точно от онази посока, за да избегнат вниманието на останалите Господари на сенките. И в това пътуване изгубили една трета от групата.

Ведна-Бота се намираше най-близо до морето и можеше да се използва само през най-сухите месеци в годината. Осемдесетте мили между този брод и морето бяха невъзможни за преминаване. Ведна-Бота, както и Тери, носеха имената на намиращите се покрай тях Талиански селца, изоставени при нашествието на Сенчестите. Сега бяха празни.