Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 8

Когато стигнаха най-отпред в тълпата и се запромъкваха спокойно и безшумно, Магнус дълго остана мълчалив и замислен. Сут дойде, полюшвайки малкия Ескил на ръце, вдигна го пред себе си, така че хората да видят по знатното му облекло, че и тя има право да мине. Момчето скочи на земята и застана пред майка си, която нежно постави ръце на раменете му, погали го по бузите и пооправи шапката с перо.

Артистите пред тях бяха облечени в смешни дрехи в крещящи цветове и носеха малки камбанки около краката и китките си, така че всичките им движения се превръщаха в звънене. В този момент тъкмо издигаха висока кула, която се състоеше само от хора, с едно много малко момче, което навярно бе само няколко години по-голямо от Ескил, най-горе на върха. Хората викаха високо от ужас и емоция, а Ескил пламенно сочеше и казваше, че и той иска да стане уличен артист, което накара баща му да избухне в изненадващо сърдечен смях. Сигрид го погледна предпазливо и помисли, че с този смях опасността бе отминала.

Той откри, че тя го гледа тайно, и продължи да се усмихва, докато се навеждаше напред, за да я целуне по бузата.

— В действителност ти се забележителна жена, Сигрид прошепна той без гняв в гласа. — Помислих върху това, което каза, и настина имаш право за всичко. Ако съберем всичките си сили в Арнес, ще станем по-богати. Нима някой може да случи на по-добра и вярна съпруга от теб?

Тя отговори бързо с нисък глас и със сведен поглед, че никоя съпруга не би могла да попадне на по-добър и сговорчив съпруг от него. Но след това вдигна глава, погледна го сериозно в очите и добави, че всички нейни мисли навярно са дошли от самия Свети дух, дори и това, което бе свързано с материалното и се отнасяше до търговията.

Магнус изглеждаше леко раздразнен, като че ли не й вярваше. Той бе доста по-религиозен от нея, а тя сякаш се присмиваше на Светия дух. И двамата знаеха, че годините, прекарани в манастира, изобщо не я бяха пречупили.

Когато уличните артисти приключиха с представлението си и се запътиха към шатрата, за да получат безплатното пиво и добре изпеченото месо, което си бяха заслужили, Магнус качи сина си на рамене и със Сигрид от едната си страна и Сут, която вървеше на десет крачки зад тях, се отправиха към портата на града. От другата страна на зида ги чакаха колите и слугите им. По пътя Сигрид разказа за видението, което бе имала. Разказваше умно, проницателно и с много думи, понеже описваше как човек трябва да разбере смисъла в светото послание.

Първото й раждане все пак за малко не я бе убило и Божията майка бе спасила нея и Ескил едва на прага на смъртта. Всички знаят, че едно трудно раждане често е последвано от второ, също така трудно, а то наближаваше. Но дарявайки Варнхем, Сигрид си бе осигурила много молитви от хора, които бяха най-близо до Бога. Тя и детето в утробата й щяха да живеят.