Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 7

Магнус взе сина си в обятията си и го погали по косицата с любов, докато наблюдаваше законната си съпруга с поглед, който таеше чувства, различни от тези, които бе показал към сина им. Тогава той внезапно пусна момчето на земята и почти студено заповяда на Сут да вземе Ескил със себе си и да идат да погледат музикантите и че скоро ще се видят отново. Сут с почуда хвана момчето за ръка и го поведе, докато то беснееше и не искаше да помръдне от мястото си.

— Но и както знаеш, скъпи мой съпруже — бързо продължи Сигрид, за да направлява сама разговора и да попречи на мъжа си да хукне нанякъде, обзет от ярост и загубил ума си, — поисках Варнхем да остане мой, макар аз да съм го наследила, и го получих, подписано и подпечатано, а освен него нямам нищо повече от палтото, което нося върху себе си, и няколко златни накити.

— Да, вярно е — отговори Магнус навъсено. — Но също така Варнхем е една трета от общите ни владения, една трета, от която ти лиши Ескил. Онова, което не мога да разбера, е защо го направи, макар и да имаш това право.

— Нека тръгнем бавно към артистите. Да не стоим тук, за да ни гледат, че сме бесни един на друг. Там ще ти обясня всичко — каза тя и му подаде ръка.

Магнус се огледа с безпокойство. Разбра, че тя има право, усмихна се с усилие и взе ръката й.

— Да — каза тя след известно мълчание. — Да започнем със земното, това, което сега най-много занимава съзнанието ти. Естествено, ще взема всички крепостни и добитъка със себе си в Арнес. Варнхем със сигурност има най-добрите постройки, но за сметка на това можем да построим Арнес от основите, особено сега, когато ще има повече хора, които да натовариш с работата. Така ще имаме по-добро място за живот, особено през зимата. Повече добитък означава повече каци с осолено месо и повече кожи, които ще можем да изпратим с лодка към Льодьосе. Ти толкова искаш да търгуваш с Льодьосе и от Арнес ще можеш да го правиш с лекота и зиме, и лете. От Варнхем ще е трудно.

Той вървеше мълчаливо от едната й страна с наведена глава, но тя забеляза, че се бе успокоил, бе започнал да слуша с интерес, и в този момент тя вече знаеше, че няма да е нужно да продължи да се бори с думи. Сигрид бе видяла всичко в перспектива така ясно, като че ли дълго време се бе мъчила да го измисли, макар идеята да я бе осенила преди по-малко от час.

Повече кожи и каци с осолено месо означаваха повече сребро, а повече сребро означаваше повече посеви. Повечето посеви означаваха, че повече крепостници щяха да спечелят свободата си, като вземат под аренда земи, заемат зърно за посев и платят двойно в ръж, която те, господарите, щяха да изпратят в Льодьосе и щеше да се превърне в още повече злато. И тогава можеше да се погрижат за укрепленията, които Магнус винаги бе искал да построи, тъй като Арнес трудно би могъл да се защити, особено през зимата, когато ледът сковава всичко. Концентрирайки всички сили в Арнес, вместо да ги делят между два имота, те скоро можеха да станат по-богати. С новоспечелената земя щяха да притежават по-големи площи, щяха да се сдобият с по-топло и по-безопасно място за живот и да оставят на Ескил по-голямо наследство.