Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 6

След това Магнус й предложи ръка и я попита дали иска малко да се поразходят по площада пред тях и да погледат спектакъла, или пък иска да си почине.

Сигрид веднага отговори, че с удоволствие би желала да походи, вместо да бъде на колене през цялото време, а той леко се усмихна на дръзката й шега. Тя допълни, че би било забавно да види всички артисти, които кралят бе поканил. Насред площада се появиха френски акробати и огнехвъргач, чуваха се свирки и цигулки, а там, при шатрата за пиво, бумтеше притъпеният звук на тъпани. Напуснаха внимателно тълпата, в която знатните посетители на катедралата се смесваха с обикновените хора и крепостните. След известно време тя си пое въздух и каза всичко на един дъх и без заобикалки.

— Магнус, скъпи мой съпруже, надявам се, че ще можеш да се държиш по мъжки спокойно и с достойнство, когато чуеш какво сторих — започна тя, пое си отново дълбоко въздух и продължи бързо, преди да е успял да отговори. — Дадох дума на крал Сверкер, че ще даря Варнхем на Цистерцианския монашески орден от Льорьо. Дума, дадена на крал, не може да се вземе обратно. Няма връщане назад. Ще се срещнем с него утре в кралския двор, за да узаконим дарението с печат.

Както очакваше, той застина на мястото си. Първо впери очи в лицето й, за да потърси онази усмивка, която го озаряваше, когато тя се шегуваше по своя си начин. Но бързо разбра, че беше напълно сериозна. Тогава гневът го връхлетя с такава сила, че навярно би я ударил, ако не бяха сред близки и врагове, сред цялата тази простосмъртна сган.

— С всичкия ли си, жено? Ако не беше наследила Варнхем, навярно щеше все още да търкаш пода на манастира! Та ние се оженихме заради Варнхем.

Той се владееше и говореше тихо, макар и със здраво стиснати зъби.

— Да, напълно вярно е, скъпи съпруже — отговори тя с примирено сведен поглед. — Ако не бях наследила Варнхем, родителите ти щяха да ти изберат друга съпруга. Вярно е, че в такъв случай сега навярно щях да бъда монахиня, но е вярно и че Ескил и новият живот, който нося под сърцето си, нямаше да съществуват без Варнхем.

Той не отговори. Изглеждаше така, сякаш мислеше трескаво, за да подреди думите си. Точно тогава Сут дойде със сина им Ескил, който веднага подскочи, хвана майка си за ръка и започна да говори бързо и на висок глас за всичко, което бе видял вътре в катедралата. След като го накараха да замълчи, той продължи да бърбори така, сякаш думите му прииждаха като вода, както когато отварят дигите през пролетта. Направо не можеш да я спреш.