Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 35

Разговорът замря също така бързо, както бе започнал. Нямаше какво повече да се каже по проблема. И никоя друга тема не можеше да даде нови сили на мъчителния разговор.

На следващата сутрин Магнус нареди на дванайсетте си мъже, стотината си крепостни и свободни, ако се броят и децата им, да се строят на най-високата точка на крепостния двор, тъй че всички да могат да гледат надолу, където той чакаше с широкия си меч.

Беше спал лошо през нощта, но не бе разменил и дума със Сигрид. Бе взел решението сам. Нямаше да нареди да измъчват крепостния, нямаше да го изтезават, нямаше да отрежат онази част от тялото му, с която беше съгрешил най-много, нямаше да го окачи за порицание, а само щеше да отнеме живота му. И щеше да го стори сам и с меча си. Така щеше да се покаже като добър господар, особено като използва меча, което си беше благосклонност, която не беше отредена на покварените крепостни.

Когато изведоха Скюле, той трепереше от студ, а устните му бяха посинели. Нощта без топлещите кожи или връхна дреха в килера го беше измъчила. Но той все пак изглежда не разбираше какво го чака. Когато видя господаря си да стои в снега с огромния меч и със смърчови клонки, описващи венец около краката му, Скюле започна да рита и да се дърпа така, че снегът около краката му се пръсна. Изу обувките си, без да иска, и посинелите му от студ, мръсни крака оставяха следи в снега, докато неумолимо го мъкнеха напред.

Ескил и Арн стояха заедно с майка си пред хората на Магнус, които на свой ред стояха пред крепостните и тези, които бяха извоювали свободата си. Лицето на Сигрид не трепна, бе студено като лед от господарска чест. Ала Ескил и Арн шепнеха и сочеха, бяха превъзбудени, така че майка им трябваше да ги хване внимателно за малките им вратлета, което никой не забеляза, да ги притисне здраво и да им се скара, за да млъкнат. Магнус настоятелно бе изискал момчетата да присъстват, защото трябва да се научат, че да си господар не означава само удоволствия, а също и тежки задължения, които трябва да се изпълняват.

С мъка накараха Скюле да държи главата си неподвижно, защото той бясно движеше горната част на тялото си нагоре-надолу и ридаеше. Двамата крепостни, които трябваше да го държат, на няколко пъти попадаха на опасно разстояние от повдигнатия меч. Но най-накрая Магнус се прицели и удари на точното място.

Главата на Скюле падна в клонките, с лицето нагоре, така че цялата тълпа можеше да види всички леки потрепвания, като че устните искаха да кажат нещо, а очите зад трепкащите клепачи искаха да видят нещо. Тялото на Скюле залитна в спазъм, а кръвта пръскаше от отсечения врат на две струйки, които постепенно отслабнаха.