Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 33

Когато Сварте се повдигна шумно, момчетата вече се зарадваха бурно и след това се заблъскаха и спореха кой пръв ще иде да погледне през отвора. Там долу лежеше един вълк и риташе в снега. Сварте наблюдаваше тихо над главите на момчетата. След това каза, че те не трябва да тръгват с него, тъй като единият от вълците е избягал ранен. Трябвало или да се прибират, или да останат защитени тук горе, докато той слезе долу, за да види какво се е случило. Те обещаха да останат тук и да не отиват никъде.

Когато Сварте слезе на мястото под тях, той носеше само една стрела в ръката си, наведе се и внимателно разгледа снега малко по-нататък. Не мислеше за вълка, който лежеше там и вече не риташе с крака. След това откри кървавата следа и с тежки стъпки тръгна в дълбокия сняг.

Момчетата дълго стояха и се ослушваха в тишината, започваха да измръзват жестоко. Най-накрая чуха страшен рев в мрака навън, след това гърлено ръмжене, което звучеше така, както когато вълците ядяха. Ескил, Арн и Кол седяха бледи и мълчаха, бяха изплашени и изпълнени с очакване. После напрегнаха слуха си и чуха, първо едва доловимо, но после все по-ясно, тежките стъпки и тежкото дишане на Сварте някъде там навън.

— Татко носи втория вълк на гърба си и заради това върви така тежко — реши Кол с лошо изиграна убеденост. Ескил и Арн кимнаха разбиращо.

* * *

Нещастието на Суом дойде, както се очакваше. Старата крепостна Урд, която беше сръчна шивачка, макар и жена, имаше син, който бе глуповат и се казваше Сюле. Беше силен като бик и можеше да върши дневна работа, в която не се искаше много акъл, например, когато трябваше да приберат реколтата и сеното трябваше да се подреди и да се събере на купчини. Ето защо господарите му си затвориха очите за това, че той не беше от полза през цялото време.

Той дълго беше заглеждал Суом и беше усещал възбудата на другите крепостни повече със сетивата си, отколкото с ума си, а и беше чул всички тези дръзки думи, чиято цел донякъде схващаше.

Седмица преди празника на свети Павел той влетя в тъкачницата привечер с еректирал член и вдигната нагоре риза, като че ли и без това не се виждаше. Мнозина го видяха и веднага завикаха за помощ.

Той се отнесе грубо със Суом и, както се разбра, я бе изнасилил. Когато Сигрид дойде, Сюле вече беше повален, завързан с каиши и изхвърлен в снега на двора. Господарката само го подмина и побърза да влезе при Суом, която не беше на себе си, макар и да дишаше. Сигрид заповяда Суом веднага да бъда заведена в най-топлата пералня и след това настойчиво каза на старата Сут да се погрижи добре за нея, използвайки всичките си умения, за които Сигрид не искаше да знае нищо, само и само младата жена да дойде на себе си. А Скюле нареди да го затворят в една от избите и да го охраняват строго.

След вечерната молитва в нефа се възцари неимоверна тишина. Крепостните се движеха бавно и плахо и смееха само да шепнат един на друг. Нямаше и следа от безочливите им понякога смехове.