Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 31

Веднъж се промъкнаха в портика и взеха два стари кръгли щита, които занесоха при дългия проход нагоре към краварника, край нефа, където струпваха сеното в края на лятото. Седнаха върху щитовете и се спуснаха като малки видри по наклона. Техният гръмък, щастлив смях привлече вниманието и когато баща им дойде и видя какво правят с оръжията на възрастните, побесня и ги подгони, така че те, плачейки, побягнаха при майка си в тъкачницата.

Но дребният инцидент скоро бе забравен. Крепостният Сварте, който беше видял изобретателността на момчетата, отиде в дърводелската работилница, намери няколко средно големи дъски, които съедини в права плоскост. След това, използвайки едната й страна, бавно я изкриви нагоре като предния ръб на желязна шейна и сложи кожен колан, който да държи здраво приспособлението. Скоро след това въздухът отново беше изпълнен с викове и смях, когато момчетата започнаха да се спускат в снежните преспи.

Но когато децата на Сварте видяха какво е направил за господарските, и те поискаха същото. Той възрази, че имало разлика между господарските и децата на крепостните. Но синът му Кол увисна на раменете му и след това той прекара целия ден в работилницата. Обаче шейните на собствените му деца не бяха така изящни.

В началото на Магнус му бе неприятно да гледа синовете си да се въргалят в снега, играейки си щастливо с децата на крепостните. Не смяташе, че това е нормално. Ескил и Арн трябваше да израснат като господари на крепостните, а не като техни другари.

Сигрид пък смяташе, че децата са си деца и че различията между възрастните нямаше да им убегнат, щом станат малко по-големи, независимо дали са деца на крепостни или на господари. И без това пропускаха латинския.

Тя се усмихна по нейния си двусмислен начин, когато изрече последното. Това, че момчетата трябваше да учат латински, беше също толкова естествено за нея, колкото неразбираемо за Магнус. Тя смяташе, че това е езикът на бъдещето. Той пък мислеше, че само монасите и свещениците се нуждаят от подобни познания и че в Льодьосе със сигурност може да се търгува с чужденци от далечни земи на северен език, макар и понякога да се стигаше до трудности и да трябваше да започват пазаренето отначало. Все пак веднага щом свещеникът се върнеше от Варнхем, за да поднови занятията с момчетата, щеше да бъде сложен край на съжителството с крепостните.

Но зимата не искаше да отпусне хватката над Арнес и по-щастлива зима от тази Ескил и Арн не бяха имали, защото така можеха да бъдат по-дълго време с момчетата на крепостните. Построиха крепост от сняг, която Ескил и Арн се редуваха да защитават, докато другият трябваше да я превземе, като всеки имаше толкова крепостни, колкото и другият. Ескил и Арн държаха в ръцете си малки дървени мечове, докато останалите трябваше да се задоволят със снежни топки, тъй като бяха крепостни и не им беше позволено да носят оръжие. Последваха малко рев и няколко синини.