Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 25

— Господарю Ерик, говориш с такава сила и решителност, че дори и за миг не се усъмних, че може да станеш крал на всички нас — започна Биргер с гръмък глас, така че всички да могат да разберат, че той, младият брат, който бе седнал встрани от трона, а не Магнус, е взел думата. След това понижи глас.

— Нека първо ти отговоря. Говоря за целия род от Биелбо, който представлявам. А брат ми Магнус ще отговори след мен, но знай, че двата ни рода няколко пъти са свързани по кръвна линия и трудно ще се надигнат един срещу друг. Можеш да си сигурен в това. В този момент ние не сме ти нито приятели, нито врагове в това ти начинание. Ако искаш да станеш крал, трябва да тръгнеш от съвсем друга част на страната, не от нашата. Трябва да накараш свеите да те изберат за крал край скалите на Мура. Постигнеш ли това, половината война вече е спечелена. Обаче ако опиташ да станеш крал в Западна Готаланд против волята на остготите, само си навличаш война и никой не знае кой ще излезе победител в този сблъсък. Същата работа е, ако поемеш и по другия път. Следователно трябва първо да спечелиш свеите. Сториш ли го, можеш да разчиташ на подкрепата ни. Не съм ли прав, братко Магнус?

Магнус усети, че всички го зяпаха, и че се бе възцарила тишина, подобна на момент, в който лъкът е опънат до краен предел и скоро стрелата ще бъде освободена по пътя си към целта. Само кимна бавно и замислено, като че бе някой стар мъдрец. Неясен шум на неодобрение се надигна от хората на Ерик Йедвардсон, които бяха насядали в долния края на залата.

— Биргер, ти си само един разбойник — извика Ерик Йедвардсон със зачервено лице. — Мога тук и сега да те убия заради дръзките ти слова. Кой си ти, та да поучаваш един доказал се воин какво да прави!

Ерик Йедвардсон с жест показа мястото, където трябваше да бъде окачен мечът му, като че беше забравил, че по новия обичай не беше прието на пирове и угощения да се носи меч, така че всички оръжия стояха в съседната постройка при пекарите.

Биргер не се уплаши от престорения жест към портупея и усмивката не слезе от лицето му нито за миг.

— Може да смяташ, че съм разбойник, Ерик Йедвардсон — започна той спокойно, но с по-висок глас, така че думите му да стигнат до всеки в залата. — Не ме радва това, че ме мислиш само за разбойник. Но това не е от значение за този по-важен проблем, тъй като вдигнеш ли меч срещу мен, си навличаш беда, каквото и да се случи.

— Кажи ми, младежо, можеш ли дори за миг да повярваш, че можеш да се изправиш срещу мен в двубой с меч в ръка? — извика яростно Ерик Йедвардсон с още по-зачервено лице, така че всички в залата се изплашиха от най-лошото, а една крепостна бързо се шмугна отпред и издърпа трите момченца, които седяха до Биргер.

Биргер се изправи полека, но усмивката не слезе от лицето му, докато отговаряше.

— Сега наистина като гост те моля да се осъзнаеш, Ерик Йедвардсон — рече той. — Ако аз и ти излезем в двубой, това ще е лошо за теб. Умреш ли тук, никога няма да станеш крал. Убиеш ли ме, целият ти живот занапред ще бъде едно непрестанно бягство, защото целият род от Биелбо ще поиска наказанието ти от съвета, и ако това не помогне, накрая ще те убие. Осъзнай се и помисли! Кралството ти е на една ръка разстояние! Не се и съмнявам в това. Не го оставяй да ти се изплъзне заради едното нищо, защото смяташ, че говорителят на рода от Биелбо е твърде млад и прекалено дързък! Спечели първо свеите, после нас. За втори път ти давам този съвет.