Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 24

Затова той спаси ситуацията, като се впусна в дълго и почти объркано обяснение за значението на познанието, което монасите били донесли в страната. Трябвало само да се огледат в Арнес: в новия вид строителство, как можело да закачат значително по-големи воденични колела отпреди, как можело да сеят пшеницата още през есента и да я оставят да спи зимен сън, за да може след това да вирее през пролетта и лятото, та чак до жътва. Как идеята да се обменят стоки за сребърни монети вместо само стоки срещу стоки била прогресивна и обещаваща. И други неща, на които го бе научила точно Сигрид, за което обаче знаеха само те двамата.

Естествено, за един гост бе трудно да прекъсне домакина си, но когато Магнус започнала да се повтаря и за трети път заговори за значението на сребърните монети в търговията, Ерик Йедвардсон се изправи демонстративно, за да отиде да се изпикае. Тогава Магнус замлъкна и хвърли неспокоен поглед на брат си Биргер. Но Биргер се усмихваше както винаги и не изглеждаше ни най-малко обезпокоен, когато се наведе към Магнус и му прошепна, че сега май е време и той самият да излезе да се изпикае, тъй като скоро ще стигнат до въпроса, заради който гостът ги бе посетил.

Между другото, сега наистина беше добро време за прекъсване. Половината свита беше последвала примера на височайшия гост и скоро почти всички мъже бяха изправени на двора и си говореха, докато пръскаха струи в смърчовите клонки. Зиме дворът щеше да изглежда прекалено мръсен след едно добро угощение, ако не слагаха смърчови клонки, които крепостните подменяха през равни промеждутъци от време.

Когато Ерик Йедвардсон отново зае мястото си до Магнус и получи допълнително пиво, той повдигна ръка в знак, че сега иска да говори необезпокояван. Биргер с лека усмивка бегло погледна Магнус и кимна многозначително.

— Докато цялото ви гостоприемство не ни е промило главите и не заговорим предимно за това какви велики мъже сме самите ние — започна той, усмихна се и изчака бурния смях на собствените си хора, — е време да повдигна един сериозен въпрос. Дните на крал Сверкер са преброени. Не казвам нищо ново. Той скоро няма да е сред нас. Синът му Карл Сверкершон е в Линшьопинг и си мисли, че кралската корона сама ще му падне в ръцете. Мнозина от нас в Западна Готаланд обаче не искат да приемат подобно нещастие и аз съм един от тях. Затова с Божията помощ ще си извоювам кралската корона. А сега, родственици и другари мои, ви питам дали ще имам подкрепата ви или трябва да напусна този хубав дом като ваш враг?

В залата се възцари абсолютна тишина. Дори трите момченца, които седяха до Биргер, гледаха стреснато и с широко отворени очи към Ерик Йедвардсон, който вече беше обявил волята си да стане крал. И същевременно заплашваше с това да стане техен враг.

Магнус хвърли на брат си поглед, изпълнен с отчаяние, но Биргер само се усмихваше леко и кимайки, даде знак, че иска сега той да вземе думата.