Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 27
Ян Гийу
На това място поетът спря и помоли за пиво, за да може да продължи, а всички мъже заудряха с юмруци по масата в знак, че искат още.
Двете най-малки момченца — Арн и Кнут, синът на Ерик, бяха проследили разказа със зяпнали усти и широко отворени очи, но малко по-големият Ескил започна да хленчи и да се прозява, а Сигрид даде знак на крепостните да сложат децата да спят. Беше се погрижила да им приготвят уютно местенце в някоя от пералните, тъй като смяташе, че на момченцата нямаше да им е уютно сред цяла гвардия мъже, които пият без дъно.
Ескил покорно ги последва навън, отново се прозина и май смяташе, че сега топлото легло е за предпочитане пред мъж, който разказва такива стари истории на трудноразбираем език. Но Арн и Кнут ритаха, скимтяха, оказваха отпор, искаха да чуят още и обещаваха да стоят мирно, но желанието им не бе удовлетворено.
След малко и тримата лежаха завити под дебелите кожи в една пералня с три от най-огромните котели с нажежени въглища, които бяха виждали. Ескил веднага се обърна на една страна и заспа спокойно, докато Арн и Кнут лежаха полубудни и не малко ядосани на най-големия от тях, който им беше развалил удоволствието. Скоро те, шепнейки, стигнаха до съгласие, облякоха се тихо и изтичаха навън в мрака, подминаха като малки духчета двама от хората на Магнус, които се бяха спрели и повръщаха от външната страна на портата.
Промъкнаха се бързо в залата и седнаха най-отзад, в полумрака край вратата, където никой не ги виждаше, понеже Арн намери огромна кожа, която предпазливо придърпа отгоре им, така че само русите им кичури и широко отворените им очи се подаваха над кожата. Стояха като мишки, изключително тихи, изцяло погълнати от новите подвизи на Сигурд Кръстоносеца.
Северно от Серкланд, на остров на име Форментера, продължи поетът и спря за миг, за да се възцари тишина, преди отново да подеме разказа си, Сигурд Кръстоносеца и войската му попаднали на пирати — езичници и миризливи клетници — които никога не се къпели, дори и за Коледа, лентяи, привикнали към съвокупление с магарици, но пък обогатили се от плячката, която били откраднали от мирни християнски поклонници, които нямали как да се защитават по време на богоугодното си пътуване.
Но пък езичниците се били укрепили здраво с цялата си плячка горе, в една пещера на стръмна скала, а пред входа й били вдигнали каменна стена. В началото изглеждали непревземаеми там горе, подигравали се на северняците и размахвали коприна и други ценности над стената. Тъй като езичниците можели да стрелят надолу, да мятат камъни и нечистотии по северняците, ако те опитат да се покатерят по скалата, този начин за нападение не бил най-мъдрият.
