Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 22

Настроението на Магнус се подобри, щом започна да разправя как обмислял строежа, макар и дълбоко в себе си да знаеше, че Сигрид го беше придумала за всички тези новости. Все пак беше сигурен, че тя не би се ядосала, ако той си припише това невероятно постижение.

Когато Ерик Йедвардсон бе въведен в залата, топлината от подпората край трона го удари в лицето и той на висок глас започна да сипе хвалебствия, закрачи напред и прокара ръка по гредите и спойките им, за да разбере, че през тях не влизаше студен въздух. Докато сервираха пиво на респектирания гостенин, Магнус сдържано разказваше, че тук горе, на Север, където Сунанскуг срещаше Нордаскуг, има толкова много дървесина — дълги, прави борови гори, че съществуват напълно различни възможности за строеж, отколкото например долу при Лидан, където горите са предимно широколистни.

Бирата го сгря и Магнус доби самочувствие.

Сигрид пък се сблъска с други проблеми, докато развеждаше родственицата си Кристина. Отношенията помежду им бяха любезни, но студени. Нямаше как да бъде другояче, понеже Кристина бе влязла в пререкания и кавги и със свещениците, и с краля за това, че поне една част от Варнхем й принадлежи, и че тя не е дарила дяла от наследството си на някакви си монаси.

Но не бе уместно да се отваря дума по този въпрос, докато съпрузите им ги нямаше. Ако нещо щеше да се каже по тази тема, то това щеше да стане, когато всички, които имат законно право на глас по проблема, се съберяха на едно място.

Нямаше как Кристина да не се впечатли дълбоко от различните работилници, които бяха изникнали на двора. Заради миризмата не отидоха долу до работилницата за щавене на кожи, а посетиха пералните помещения, каменоделците, ковачниците и цеховете за валцоване на желязо, избата и цеха за тъкане на ленени платове, след което се отбиха в складовете и в една от постройките на крепостните, където изненадаха сношаваща се двойка, което не ги обезпокои ни най-малко. Само рекоха няколко окуражителни думи на притеснените крепостни и отминаха. Макар Кристина да се пошегува, че е заповядала да скопят всеки втори крепостен селянин, защото инак клетниците щели да се размножават и да си народят още много гърла за хранене.

Сигрид обясни, че е сложила край на този обичай. Не заради крепостните, макар това да бил нов ред, който те ценели високо, а защото крепостните никога не са в повече.

Кристина не можеше да разбере това обяснение. Повече крепостни означаваше повече гърла за хранене, повече животни за клане и повече жито за млене. Та това бе ясно като бял ден!

Сигрид се опита да обясни нововъведението с изнасянето на крепостните вън от стопанството, с отдаването на земи за тях и освобождаването им, успоредно с множенето им, както и какви приходи те носят на свой ред всяка година посредством повечето варели с жито от ново обработваемите земи. Относно трудното изхранване на крепостните заяви, че по този начин, като са свободни и обработват земя, която им е дадена, сами се грижат за прехраната си.