Читать «Тетрарх» онлайн - страница 396

— Зная първия отрязък.

— При цялото ми уважение, сър, това няма да ни е от голяма полза.

— По-добре е от нищо.

Флид се напрегна и изрече поредни от неразбираемите си думи. Обгърна ги познатият лек блясък — заклинанието за невидимост.

— Да видим колко дълго ще успея да го задържа — промърмори той.

Вървяха сред почти тъмни странични проходи, защото главният тунел бе изпълнен с лиринкси. Иризис непрекъснато очакваше да бъде разкъсана, изгорена или погребана жива — резултат от някакво невъобразимо бедствие, породено от възлопресушителя.

Скрутаторът успя да запази невидимостта почти до изхода, където простена и се отпусна на едно коляно. Магическият щит изчезна.

Опрял гръб в стената, Флид дишаше тежко. Изтощеният му поглед се насочи към Иризис.

— Струва ми се, че стомахът ми се е напълнил с кръв.

Устата и зъбите му определено червенееха. Самата Иризис не се чувстваше много по-добре. Мускулите ѝ бяха като залепнали.

— Малко остана, Ксервиш. Не спирайте.

Той простена отново, изхрачи кръв и изтегли меча си. Спътницата му не бе в състояние да повтори примера, тъй като носеше Юлия. Флид се приближи до отвора, дръпна се обратно, а след минута провери отново.

— Вече е чисто.

Малко преди достигането на изхода вътре нахлуха двама лиринкси, потъмнели от асфалт и кръв. За момент те се стъписаха, сетне първото създание се нахвърли върху скрутатора. Вторият лиринкс доближи ръце до устата си и нададе тръбен рев, който бе чут на поне половин левга. Юлия се сгърчи в ръцете на Иризис, отвори очи, втренчи се във враговете и отново ги затвори.

С няколко скока лиринксът достигна Ксервиш. Огромните ръце разсякоха въздуха — всеки от тези удари притежаваше достатъчно сила, за да убие. По някакъв начин Флид успя да избегне първите два замаха и се озова в позиция, която му позволи да забие острието между люспите на гърлото.

Второто създание се оказа по-труден противник. Удар с опакото на ръката запрати скрутатора назад. Мечът му изхвърча надалеч. Ксервиш не направи опит да достигне оръжието си, а насочи ръце към краката на противника си и изкрещя мистична дума. Прясна кръв бликна от ноздрите на скрутатора. Подът под лиринкса за миг засия, в следващия момент създанието потъна до кръста. Напразно започна да се опитва да се издигне — асфалтът вече се втвърдяваше.

Флид обърса лице, взе си меча и се затича към изхода.

— Това беше — обърна се той към следващата го Иризис. — Вече не съм способен да използвам магия, дори и ако животът ми зависи от това.

Озоваха се на дъното на ямата. Околността не се отличаваше с предишната мрачевина — ръбът бе обграден с високи пламъци, извиващи се към небето.

— Малоумници — потръпна Флид. — Ако някой от тези огньове полети насам, ще ни сполети най-ужасната смърт, която би могла да си представиш.

— Може би ни смятат за мъртви.

— Може би наистина сме, а още не го осъзнаваме.

Изкачването по лепнещите стъпала ставаше все по-трудно. По средата на пътя се сблъскаха с лиринкс, тичащ към тях. Иризис можеше да види светлината, играеща във втренчените очи и по оголените зъби. Флид се притисна към стената и, когато пропусналото да ги забележи създание се изравни с него, размаха меча си. В желанието си да отвърне на удара лиринксът полетя надолу.