Читать «Тетрарх» онлайн - страница 398

Флид погледна към Юлия, която обикаляше едно асфалтово езеро на известно разстояние от тях.

— Излъгах.

— Какво?

— Трябваше да излъжа, иначе тя нямаше да ни помогне. Нямам представа къде е брат ѝ.

Юлия застина. Тя се обърна към тях — в безцветните ѝ очи блеснаха изпепеляващи пламъчета. Ако можеше да ги изпепели с поглед, би го сторила. Тъй като не носеше тапите си, бе чула всичко.

— В такъв случай имаме късмет, че ще умрем.

— Да, голям късмет! — изръмжа скрутаторът.

Фонтанът бе започнал да затихва. Сега, сред експлозия на прозрачен огън, той се пръсна. Куполът започна да се преобразува във вулкан.

— Какво става? — възкликна Иризис. — Това ли е краят?

— Не зная. Не очаквах да стане така.

— Това е шансът ни. — Тя отвори фенера, насочи го нагоре и поде сигнала.

— Излишно. Въздухоплавът сигурно е унищожен отдавна.

— Все пак си струва да опитам.

Скоро Иризис долови жуженето на ротора. Въздухоплавът се спусна към тях по подобие на небесен вестител. Юлия се затича. Иризис се прекачи през борда, помогна на рухващия Флид… и полетяха.

— Изхвърлете целия баласт! — кресна скрутаторът към пилот Хила. — Издигнете се на максимална височина и се отдалечете с пълна скорост!

Торбите с пясък полетяха надолу. Въздухоплавът се издигна с бързината на балон, изстрелян под вода.

— По-бързо! — ревеше Флид, сочейки на юг.

Иризис се вгледа в гърлото на вече слегналия се вулкан. От него долиташе бяло-червен блясък, който бавно чезнеше.

— Угасва — каза тя. — Сигурно устройството се е самоунищожило и е запушило възлопресушителя.

— Не е — изръмжа скрутаторът. — По-бързо, пилоте!

— Погледнете! — Иризис се бе загледала отвъд стената: няколко левги на север над земята бе изникнало сияние. — Не е ли това мястото, където въз…

— Всички да си затворят очите! — ревна Ксервиш Флид, блъсна Юлия на пода на каютата и я покри с дрехата си. — Не поглеждайте натам.

— Защо? — попита Иризис. — Не…

Грубата му ръка покри очите ѝ.

— Нищо ли не си научила? Обърни се!

Прекалено късно. Възловата точка избухна сред ярък лилаво-бял пламък, издигнал се до самото небе. Иризис можеше да го види дори през затворените си очи и пръстите на скрутатора. Нов огън се прибавяше към огромната игла, пробола твърд и облак. Иглената колона започна да се върти все по-бързо, променяйки цвета — бял, синьо-бял, виолетов, отново бял. Сетне избухна, разхвърляла нишки от огън във всички посоки.

Флид я повали на пода. Ударната вълна ги връхлетя като рев, който едва не прониза тъпанчетата ѝ. Роторът се откъсна и отхвърча някъде в нощта. Въздухоплавът се превъртя, изсипал ги към тавана на каютата, после обратно долу. С крайчеца на окото си Иризис видя как някой от екипажа полита в нищото — май беше войник. Юлия изпищя, но бързо замлъкна, претоварена от травмата.

— Добре ли са всички? — Флид започна да извиква имена. Само двама не се отзоваха: войникът и навигатор Нивули, която се бе намирала в откритата част по време на удара. Очевидно вълната я бе отвяла. — Отвори аварийния вентил, Хила. Трябва да се спуснем.