Читать «Тетрарх» онлайн - страница 394

— Мюли — прошепна тя. — Къде си, Мюли?

— Намира се далеч — продължи Флид. — Ейрин Мас е открил Мюли и ще го доведе при теб, но пътуването ще бъде дълго. Много дни. Сега ще бъдеш ли така добра да помогнеш на Иризис?

Не, и това не беше достатъчно:

— Иризис иска моя Ниш — нацупено каза Юлия.

— Този пъпчив дребосък? Нищо подобно — възкликна Иризис.

— Видях ви в лагера на аахимите. Ти го прегръщаше! — гласът на другата жена трепеше от възмущение.

— Ниш е мой приятел. Но не го искам за любовник. Защо бих…

Иризис замълча, осъзнала, че наскърбяването на Ниш не е особено удачно.

Юлия бе скръстила ръце, а върху лика ѝ бе изникнало изражение на непоклатимо упорство.

— Велики небеса! — възкликна скрутаторът. — Като настръхнали котки сте! Иризис, в качеството си на скрутатор ти забранявам да бъдеш любовница на Ниш. Това достатъчно ли е, Юлия?

Дребната жена победоносно се усмихна към Иризис.

— Благодаря ти, Ксервиш. — Тя взе сухата му ръка и я целуна. — Ти си добър човек. Ще направя каквото искаш.

Иризис, макар и осъзнаваща символичността на постъпката му, не можа да не се разгневи. Никой нямаше право да налага възбрани над евентуалните ѝ партньори.

— Не си мислете, че в скоро време ще получите достъп до моите ласки, Флид.

Той се подсмихна, макар че ефектът бе отчасти развален от кръвта в ъгълчето на устата му.

— Ще продължим ли? В момента се чувствам като почиствана риба.

Юлия допря длани над очите си. Ръцете ѝ трепереха. Тя стисна зъби.

Иризис имаше усещането, че напразно се опитва да подхване нишката на кълбо прежда, навито изключително стегнато. Именно тази стегнатост не ѝ позволяваше. Сетне до нейните ръце се появиха още две. Те бяха дребни и нежни и изглежда знаеха точно какво да правят. В съзнанието си Иризис следеше движението на чуждия чифт и го повтаряше. Двете успяха да освободят една нишка.

Чуждите пръсти се отдръпнаха. Иризис хвана нишката и дръпна. От движението кълбото се стрелна надалеч, смалявайки се, докато не изчезна. То бе оставило след себе си купчина сребристо влакно. Иризис започна да го събира — сигурно в края му бе привързан ключът. А може би самото влакно бе ключът. Тя започна да оформя среброто в гривна, красива гривна.

— Ноктести, ноктести! — Юлия се сви на пода.

Иризис постави гривната на китката си и видя пред себе си дирята, по която трябваше да изтегли енергия. Пътят съдържаше непоколебима яркост. Жената посегна към излъчването и — за нейна изненада и радост — съдържащата се в него сила последва повика ѝ подобно отклонявана река, за да заструи към кристалите. Те се обгърнаха в сияние. Устройството се разбуди сред тихо, вибриращо жужене.

— Успях! Ксервиш, успях!

Нямаше време да се наслаждава на триумфа си. Флид изтръгна приспособлението от ръцете ѝ.

— Прикривай ме, докато го поставя.

Той изтича до възлопресушителя.

Иризис изтегли меча си и застана на входа, неспирно оглеждаща се. Все още никъде не се виждаха лиринкси. А тя се чувстваше странно слаба и замаяна. Мистиците биваха засегнати от подобни усещания след използването на способностите си, но самата Иризис никога не бе изпитвала нещо подобно.