Читать «Тетрарх» онлайн - страница 397

— Най-лесната победа, която някога съм постигал — промърмори скрутаторът.

— Изненадана съм, че той не ни беше усетил.

— Силната околна миризма трябва да му е попречила. Ще издържиш ли? — попита той, поглеждайки към тялото на Юлия. Иризис я намести на рамото си.

— Ще се справя.

Успяха да достигнат върха без повече затруднения. На повърхността ги посрещнаха всеобщи сблъсъци. Източната стена на Снизорт бе разкъсана от кланкери, макар че машините не бяха напреднали далеч, спрени от насрещно ожесточение. Сред останалите стени също имаше пробойни, по-малки, през които се виждаха аахими и човеци. Стените бяха отрупани с лиринкси, които бяха прекалено отдадени на битката, за да забележат какво се случва зад тях.

Скрутаторът и натоварената Иризис се отправиха към един невисок хълм между ямата и Голямата сълзевина, все пак предлагащ по-добра гледка. Въздухоплавът не се виждаше никъде сред облачното небе. Сигналите на Флид останаха без отговор.

— Всъщност не бих и очаквал да стоят наоколо — отбеляза той. — Така биха станали прекалено лесна цел.

— Да поемем към кланкерите.

— От тях ни отделя жива стена лиринкси.

— Ще ни е нужно нещо, което да им отвлече вниманието.

— Е, не гледай към мен. Аз… — Скрутаторът се обърна. — Това ще свърши работа.

Зад тях, над разположението на възлопресушителя, земята бавно се надигаше, за да оформи огромен купол с настоящ диаметър двадесет дължини и пет висок. Цветът му започна да се променя от лъскавочерен в мръснобял, оранжев, червен. От средата му избликна искра, полетяла високо, за да угасне. Последваха я други, по-чести, които превърнаха повърхността в същински фонтан от искри и цветове. Гледката бе красива. Красива и смъртоносна.

— Това е само началото — каза пребледнелият Флид. — Устройството няма да прогори възлопресушителя. То ще предизвика експлозия, която ще отнесе половин Снизорт.

— Не трябва ли да бягаме? — Ръцете ѝ вече трепереха под тежестта на Юлия.

— Няма къде. Това беше, Иризис. През цялото време се надявах, че ще успеем да се измъкнем, но изглежда не е било отредено.

Тя го прегърна (доколкото това бе възможно с Юлия в ръце).

— Поне изпълнихме дълга си. И имахме приятни моменти.

— Така е. Дай ми я.

Флид взе Юлия, която отвори очи, изскочи от ръцете му и изчезна в сенките.

— Оставете я — каза Иризис. — След като ни се падат места в ложата, нека се насладим на спектакъла.

Двамата останаха загледани в нарастващия фонтан.

— Сраженията спряха. Кланкерите се отдръпват назад, осъзнали са какво ще се случи.

Лиринксите също бяха разбрали, защото се разпръскваха във всички посоки. Не обръщаха никакво внимание на Иризис и Флид.

— Това няма да им помогне — отвърна скрутаторът. — Дори и левга няма да бъде достатъчно разстояние.

— Ксервиш, има нещо, което не разбирам.

— А именно?

— Когато казахте, че сте намерили Мюли. Споменахте, че той се намира на много дни път и че Мас щял да го доведе. Но Мас вчера сутринта беше в лагера…