Читать «Вода за слонове» онлайн - страница 201

— Надявах се, че ще успеете да ни помогнете. Един възрастен мъж е изчезнал от старческия дом на другия край на улицата. Персоналът мисли, че най-вероятно е дошъл тук.

— Не бих се изненадал. Хората обичат цирка, на каквато и възраст да са.

— Да, разбира се. Работата е там, че човекът е на деветдесет и три и е доста немощен. Сестрите се надяваха, че ще се върне сам след представлението, но оттогава са изминали няколко часа, а него още го няма. Много се безпокоят за него.

Чарли примигва към ченгето.

— Дори и да е дошъл, не вярвам все още да е наоколо. Приготвяме се да потеглим, и то съвсем скоро.

— Не си ли спомняте да сте видели някого, който да отговаря на това описание?

— О, да. Много хора. Сума ти семейства доведоха старците си да гледат шоуто.

— А не сте ли виждали един старец, който да е съвсем сам?

— Не съм забелязал, но пък тук минават толкова хора. След известно време просто преставам да ги забелязвам.

Ченгето пъха глава в стаята и очите му се спират върху мен с очевиден интерес.

— Кой е това?

— Кой, той ли? — пита Чарли и махва към мен.

— Да.

— Това е баща ми.

— Имате ли нещо против да вляза за малко?

След продължила само секунда пауза Чарли отстъпва настрана.

— Моля, заповядайте.

Ченгето се покатерва във фургона. Толкова е висок, че трябва да се наведе. Има издадена брадичка и силно изкривен нос. Очите му са разположени прекалено близо едно до друго, като на орангутан.

— Как сте, сър? — пита той, докато се приближава. Присвива очи и започва да ме разглежда внимателно.

Чарли ме стрелва с поглед.

— Татко не може да говори. Преди няколко години претърпя удар.

— Няма ли да е по-добре да си остане у дома? — пита офицерът.

— Това е неговият дом.

Оставям челюстта си да увисне и да започне да трепери. Посягам с трепереща ръка към чашата си и почти я преобръщам — почти, защото ще е срамота да прахосам толкова добър скоч.

— Хайде, татко, дай да ти помогна — втурва се към мен Чарли, сяда на пейката ми и посяга към чашата, за да я повдигне към устните ми.

Изплезвам език като папагал и го оставям да докосне кубчетата лед, който се търкалят към устата ми.

Ченгето ни гледа. Не гледам направо към него, но го виждам в ъгъла на зрителното си поле.

Чарли оставя чашата ми на масата и поглежда спокойно към ченгето.

Полицаят ни наблюдава за известно време, а после обхожда стаята с присвити очи. Лицето на Чарли е безизразно като стена, а аз старателно пускам струя слюнка, която се проточва от устата ми.

Най-после ченгето докосва фуражката си.

— Благодаря ви, господа. Ако видите или чуете нещо, моля, незабавно ни съобщете. Старецът наистина не е в състояние да издържи дълго сам навън.

— Със сигурност ще го направя — заявява Чарли. — Чувствайте се свободен да огледате целия терен. Ще бъде ужасно, ако на онзи старец му се случи нещо.

— Това е телефонният ми номер — ченгето връчва на Чарли картичка. — Обадете ми се, ако чуете нещо.

— Разбира се.

Полицаят хвърля един последен поглед из фургона и се упътва към вратата.

— Добре тогава, лека нощ — сбогува се той.