Читать «Вода за слонове» онлайн - страница 10

„Метастази — каза докторът. — Въпрос на седмици или месеци“. Но моята любима бе крехка като птиче и умря девет дни по-късно. След шейсет и една години, прекарани заедно, тя просто хвана ръката ми и изпусна последния си дъх.

Въпреки че има мигове, в които съм готов да направя всичко, за да я върна, се радвам, че си отиде първа. Загубата й бе като прорез в тялото ми и остави зейнала празнина в самия мен. Това бе мигът, в който целият ми свят се срина. Не бих искал тя да преживее същото. Понякога да останеш жив е ужасно.

Навремето си мислех, че остаряването е за предпочитане пред другото, но сега не съм сигурен. Понякога монотонността на бингото, напевните гласове на сестрите и съсухрените старци, паркирани в залата в инвалидните си колички, ме кара да копнея за смъртта, особено когато си спомня, че и аз съм един от тези древни хора, подредени в редица като някакви безполезни чочке.

Но нищо не мога да направя. Мога единствено да отброявам дните в очакване на неизбежното и да гледам как призраците от миналото смущават празното ми, лишено от смисъл настояще. Блъскат се един в друг, трополят и се чувстват като у дома си, най-вече защото няма кой да им се противопостави. Отдавна съм спрял да се боря с тях.

Призраците, които се блъскат един в друг и трополят и сега, в този момент.

Чувствайте се като у дома си, момчета. Останете тук за малко. О, извинете, виждам, че вече сте го направили.

Проклети призраци.

2.

На двайсет и три години съм и седя до Катрин Хейл, по-скоро тя седи до мен, защото влезе в аудиторията след мен и небрежно се плъзна навътре на пейката, докато бедрата ни се докоснаха, а после се отдръпна и се изчерви, като че ли допирът бе случаен.

Катрин е една от общо четирите жени във випуск 1931 и жестокостта й няма граници. Вече не си спомням колко пъти съм си мислил „О, боже, о, боже, сега вече ще ми позволи“, само за да може върху ми да се стовари следващата мисъл: „Мили боже, нима иска да спра сега?“

Доколкото знам, аз съм най-старият девственик от мъжки пол в историята на света. Или поне никой на моята възраст няма желание да направи подобно признание. Дори и Едуард, моят съквартирант, обяви победа на фронта, макар да съм склонен да вярвам, че най-близкият контакт, който е имал с гола жена, е този със страниците на порнографските му списания. Не много отдавна момчетата от моя отбор по футбол платиха на някаква жена по четвърт долар на човек, за да им позволи да го направят с нея един след друг в обора. Колкото и да се надявах да загубя девствеността си в „Корнел“, не можах да се заставя да взема участие. Просто не можех.

И така, десет дни по-късно, след шест дълги години, прекарани в дисекции, кастрации, заплождане на коне и пъхане на ръка под опашката на кравите повече пъти, отколкото мога да преброя, аз и вярната ми сянка, Девствеността, ще напуснем Итака и ще се присъединим към ветеринарния кабинет на баща ми в Норич.