Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 80

И все пак можех да го купя поне на първо време, стига да прояви склонност за разбирателство. И при първа възможност да му пратя групичка солидно подготвени професионални убийци, за да го изкарат от играта.

Но ако те се провалят…

Тогава пак ще ми се закачи за опашката и ще трябва да решаваме — той или аз.

Въртях го от тук и там, обмислях го от всички възможни страни. Накрая ми хрумна една мисъл.

Макар да беше носил тогава пистолет, се опита да ме убие с голи ръце.

— С Шандон няма да стане — рекох аз. — Той не принадлежи към търговската класа.

— О! Не исках да обиждам никого. Все още не съм наясно как стават тези неща при твоите сънародници.

— Не си единственият.

Загледах се в топящата се на хоризонта светлина, докато облаците отново започнаха да се събират, сякаш придърпвани от невидим цип. Наближаваше моментът да отнесем сала на брега и да поемем на пътешествие през нагорещените води на езерото. Луната нямаше да осветява пътя ни.

— Грийн Грийн — заговорих го аз, — в теб виждам себе си, защото, изглежда, съм станал повече пей’анец, отколкото човек. Все още не мога да повярвам, че това е напълно естествено и че съм станал такъв, какъвто винаги съм бил — дълбоко в себе си. И аз също като теб мога да убивам и да държа на моята пай’бадра, пък дори срещу мен да се възправят всички сили на ада.

— Зная го — кимна той — и затова те уважавам.

— Искам да кажа — продължих аз, — че когато всичко свърши, може би ще ти предложа искреното си приятелство, ако и двамата сме още живи. Дори бих ходатайствал за теб пред другите Назовани — за да получиш още една възможност за посвещаване. Мисля, че напълно ти подхожда да станеш висш жрец на штрантрийския храм, назован например с Името Кируор Четириликия, Баща на Цветята — стига Той да го пожелае.

— Май се опитваш да налучкаш моята цена, земни човече.

— Не, правя ти честно предложение. Приеми го такова, каквото е. Докато ти не си ми дал повод за пай’бадра.

— Как — като те убия?

— Подтикван от една измислена насила пай’бадра? Не — това не ме плаши.

— Нима се съмняваш, че мога да те убия когато пожелая?

— Не съм казвал подобно нещо.

— Не си могъл и да го прочетеш в мислите ми — погрижих се да ги скрия от теб.

— Това е въпрос на досетливост, не на телепатия.

— Ти наистина си почти истински пей’анец — рече той замислено. — Обещавам ти, ще отложа моето възмездие, докато се справим с Шандон.

— Краят е близо — успокоих го аз.

Сетне отново замълчахме в очакване да се спусне нощта. И това стана — не след дълго.

— Сега — рекох.

Надигнахме се и хванахме краищата на сала. Отнесохме го на брега и го спуснахме в развълнуваната вода.

— Готов ли си?

— Да.

— Да тръгваме.

Изкатерихме се на борда и се оттласнахме с прътовете от дъното.