Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 79

Надвечер приключихме със строежа на сала и прекарахме остатъка от деня, опрели гърбове в близко старо дърво.

— Бих дал едно пени за да науча мислите ти — рекох аз.

— Какво е това „пени“?

— Древна монетна единица, която някога била широко разпространена на моята родна планета. Като стана дума, май ще се откажа — сега са доста редки и струват скъпо.

— Странно хрумване — да поискаш да ми купиш мислите. Това често явление ли е било сред твоите сънародници?

— Сигурно се е появило заедно с раждането на търговската класа — обясних аз. — Всичко има цена, защо не и това.

— Много интересна концепция и за мен не е изненадващо, че човек като теб е склонен да вярва в нея. Би ли купил пай’бадра?

— Е, това вече е чисто търгашество. Пай’бадрата е първопричина за определено действие.

— Но би ли платил на някой, за да се откаже от намерението си да ти отмъщава?

— Не.

— Защо не?

— Ти например ще приемеш парите, а сетне ще продължиш с осъществяването на замисъла си, разчитайки да приспиш моята бдителност.

— Не говорех за себе си. Знаеш, че съм богат и че ни един пей’анец не би изоставил жаждата за мъст по никаква причина. Не. Имах предвид Майк Шандон. Той принадлежи към твоята раса и може също като теб да вярва, че всичко на този свят си има цена. Доколкото си спомням, в началото той си е навлякъл твоето неблагоразположение, защото се е нуждаел от пари и е прекрачил някои важни правила в играта, за да се сдобие с тях. А сега те мрази, защото първо си го изпратил в затвора, а след това си го убил. Но след като е човек — също като теб, — може би е склонен да постави парите над чувствата си и тогава въпросът между вас би могъл да се уреди без излишни кръвопролития.

Да откупя безпрепятственото ни измъкване? Тази мисъл не ми беше идвала наум. Та нали пристигнах тук, на Илирия, изпълнен с желание да премахна една пей’анска заплаха. Сега на мястото на чуждоземния противник се изправяше представител на моята раса и съществуваше макар и малка възможност предположението да се окаже вярно. Ние сме сребролюбци и продажници — не колкото някои други раси в галактиката, но все пак достатъчно. Именно луксозните навици на Шандон го бяха забъркали в кашата, от която така и не успя да се измъкне. Събитията се бяха завъртели с главоломна скорост след пристигането ми на Илирия и това напълно обясняваше защо досега не се бях сетил да използвам онова, което расте по Дървото — моите пари, — за да си спася кожата.

Но от друга страна, не биваше да забравям прахосничеството на Шандон и умението му да превръща гигантски суми в миниатюрни купчинки за отрицателно време. Да речем, че му преотстъпя половин милион в галактически кредити. Всеки друг на негово място би го инвестирал, за да си живее луксозно от лихвите. Той обаче ще му види сметката за няколко години. После отново ще започне да ми създава проблеми. Веднъж вече ме е нападал и знае как да го прави. С това също можех да се справя — щях да разполагам с ужасно много време. От друга страна, Шандон едва ли ще кипи от желание да убие своята златна патица. Макар че кой знае? Не, не ми се щеше да живея в несигурност.