Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 74

Въпреки че се чувствам по-близък с водата, отколкото с огъня, моите светове са родени и от двете. Коситус, Нова Индиана, Сен Мартин, Бунинград, Милост, Илирия и всички останали са преминали през неизменния процес на горене, измиване, изпаряване и охлаждане. Сега, докато крачех из горите на Илирия — свят, който създадох да бъде парк, курорт — аз вървях през горите на една Илирия закупена от врага, който крачеше редом с мен, и напусната от хората, заради които я бях създал: щастливите и безгрижни летовници и курортисти, умеещи да се любуват на красотата на природата и да вдъхват уханията на дърветата, планините и езерата. Те си бяха отишли и дърветата, между които се прокрадвахме, вече бяха сгърчени и превити, езерото, което наближавахме, бе замърсено, земята под краката ни бе разкъсана от рани, из които като кръв бликаха огнени пламъци, очаквайки търпеливо — както винаги са ме чакали — моето появяване. Мрачни облаци бяха увиснали в небето, а към тях стремително се носеха вдигнати от вятъра потоци от пепел, които приличаха на огромни ята некролози. Кати сигурно щеше да хареса Илирия, ако я беше видяла в друго време и на друго място. Призля ми при мисълта за нея точно сега, в този момент, когато Шандон бе поел режисурата на представлението. Изругах тихичко и с това разсъжденията ми за алхимията приключиха.

* * *

Вървяхме около час и Грийн Грийн започна да се оплаква от болки в рамото и обща отпадналост. Казах му, че може да разчита на съчувствието ми само докато ме следва. Това го накара да млъкне. След около час му позволих кратка почивка, докато се покатеря на едно дърво, за да огледам местността. Приближавахме се и скоро щяхме да започнем продължително спускане. Мъглата се беше разсеяла и на повече светлина от тази, която имахме в момента, едва ли можехме да се надяваме. Целият бях плувнал в пот, докато драсках нагоре по стеблото на дървото, което бях избрал за наблюдателен пункт. От клоните, които неволно разклащах по пътя си, се сипеше ситна пепел. Започнах да подсмърчам, очите ми пламнаха и се напълниха със сълзи.

Зърнах съвсем ясно най-високата част на острова през короните на дърветата. Вляво от него и още по-назад димеше върхът на прясно образувал се вулкан. Отново изругах, защото нямаше какво друго да сторя, и започнах да се спускам.

Нужни ни бяха близо два часа за да стигнем бреговете на Ахерон.

В гладката повърхност на моето езеро се отразяваха само пламъци и нищо друго. Едри пръски лава и нагорещени скални късове съскаха зловещо, когато попадаха във водата. Чувствах се мръсен, лепкав от пот и пресъхнал от жажда. Вдигнах поглед, за да видя какво е останало от моето произведение. Вълничките, които се плискаха в краката ми, браздяха брега с черни виещи се линии от пяна и суров нефт. По водата плуваха някакви тъмни мазни петна, заобиколени от цели пасажи обърнати с коремчетата нагоре риби. Над всичко това се носеше вонята на развалени яйца. Седнах на един камък, взрях се в отвратителната гледка и запалих цигара.