Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 73

Не е така обаче с огъня и водата. Те са безформени, богати на цветове и освен това са способни на разни чудесии. Пророците например, които отдавна са подушили този факт, твърде рядко си позволяват да предсказват Божия гняв под формата на урагани и свличания на земни маси. Не. Това, което ще чуете от тях, все е свързано с пожари и потопи. Примитивният човек бил вече доста изправил гърбината, преди да се научи как да потушава първите и да се спасява от вторите. Случайно съвпадение ли е, че сме напълнили пъкъла с огньове, а океана с чудовища? Не мисля. И двете са тайнствени и притежават способността да причиняват болка или да убиват. Нищо чудно, че и дузина разумни същества от познатата част на вселената са реагирали по същия начин. Това е алхимичният възглед, за който ви говорех.

Двамата с Кати принадлежим към тази група. Това, което се роди помежду ни, беше бурно, подвижно, тайнствено, пълно с енергия, готово да причинява болка, да създава нов живот и да сее гибел. Тя беше моя секретарка в продължение на две години преди нашия брак — дребно мургаво момиче с изящни ръце, които изглеждаха чудесно на слънце и обожаваха да хвърлят трохи на гълъбите. Бях я наел чрез една агенция на планетата Маел. Когато бях млад, интелигентните момичета, които можеха да пишат на машина, владееха стенографията и умееха да поддържат кореспонденция се харчеха като топъл хляб. С годините тези неща бяха прогресирали още повече, успоредно с растящата нужда от канцеларска работа и нарастващата конкуренция, и когато спрях избора си на нея, бях привлечен най-вече от факта, че притежава признат докторат по секретарология от Института в Маел. Боже мили — първата година беше направо ужасна! Тя автоматизира всички процеси, предизвика хаос в кадровата ми картотека и ме върна с шест месеца назад в кореспонденцията. След като накарах да поправят една архаична пишеща машина от края на двайсети век — срещу значително възнаграждение, аз я научих как да работи с нея, научих я и на стенография и тя стана почти толкова добра, колкото бяха секретарките от двайсети век в големите фирми. Бизнесът се върна към нормалното си състояние и мисля, че ние двамата бяхме единствените, които можеха да разчитат стенографските йероглифи — което вършеше чудесна работа, когато ставаше дума за поверителна информация, и освен това създаваше обща платформа на нашите взаимоотношения. Тя беше като малко ярко пламъче, а аз — като влажно одеяло и неведнъж през онази първа година я карах да избухва в сълзи. Постепенно обаче тя започна да ми става необходима и трябваше да измине доста време, преди да осъзная, че това не е само защото е добра секретарка. Оженихме се и преживяхме шест щастливи години — по-очно шест и половина. Сетне тя загина при един пожар на космодрума в Маями, където ме чакаше, за да отидем на конференция. Имахме двама сина и един от тях все още е жив. Така е с мен — водата винаги е била мой приятел, докато пламъците неизменно са ми отнемали по нещо скъпо.