Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 71

— И защо му е било необходимо?

— Той знаеше историята ми, разкрих му я също като на теб. Знаеше как точно съм се сдобил с Име и изглежда, бе подготвил план, който бе съумял да запази в тайна от мен. Но дори и да знаех за него, тази мисъл само щеше да ме забавлява. Нищо повече. Първия път, когато видях какво се опитва да постигне, избухнах в смях. И аз като теб вярвах, че подобни неща са невъзможни. Но се оказа, че греша. Той се съюзи с Белион. Преднамерено беше предизвикал гнева ми и ме беше заплашил, защото е знаел, че само при подобни обстоятелства ще призова Белион — ако разполагам поне с малко време, за да го сторя. Затова се е бил лошо — за да ми осигури това време. Сетне, когато сянката се спусна над мен и аз се изправих в целия си ръст, той се е пресегнал мислено към божеството й двамата започнали да общуват. Заложил е живота си срещу силата, която е можел да овладее. Казал му е: „Погледни ме. Не смяташ ли, че съм по-съвършен преносител от онзи, когото си избрал? Надникни в мен, виж безбройните комбинации в ума ми и уменията на тялото ми. А след като го сториш, може да решиш да изоставиш този жалък пей’анец и да тръгнеш редом е мен до края на дните ми. Призовавам те. Аз съм по-подходящ от всеки друг на този свят да бъда оръдие на целите, които си си поставил, защото и аз като теб се прекланям единствено пред огъня на разрушението. Онзи, който стои сега срещу ми, е слаб по натура, защото би предпочел Бащата на Цветята пред теб. Вземи ме и двамата ще спечелим от този съюз.“

Той отново направи пауза.

— После? — подканих го аз.

— После изведнъж останах сам.

Някъде се обади птица. Скоро на изток щеше да се появи слабо сияние, да избледнее и отново да разцъфне. Загледах се в огъня, но не зърнах никакви изображения.

— Всичко това направо разбива на пух и прах теорията за автономния комплекс — подхвърлих накрая. — Истина е, че съм чувал за прехвърляне на психози между телепата. Може би е станало нещо подобно.

— Не. Двамата с Белион бяхме свързани чрез посвещение. Но той намери по-добър изпълнител на волята си и ме заряза.

— Не съм напълно убеден, че е в състояние да постъпва самостоятелно.

— Ти… един Назован с Име… не вярваш?… Още една причина да те ненавиждам.

— Хайде стига си събирал причини за пай’бадра. Виж докъде я докара с тоя начин на живот. Казах само, че все още не съм убеден напълно. Че не зная със сигурност. И какво стана след като Белион и Шандон сключиха съюз?

— Той отстъпи назад от пукнатината, която ни разделяше. Обърна ми гръб, сякаш повече не съществувах. Опитах се да го докосна мислено и открих, че Белион е при него. Той вдигна ръце и целият остров започна да се тресе. Тогава хукнах, скочих в една лодка на пристана и загребах към брега. Скоро обаче водата около мен закипя. А след това започнаха изригванията. Успях да се добера до брега и когато погледнах назад, от дъното на езерото вече се надигаше вулкан. Виждах съвсем ясно Шандон на острова: стоеше с вдигнати ръце, а въздухът около него бе изпълнен е дим и хвърчащи искри. Сетне тръгнах да те търся. Не след дълго получих и посланието ти.