Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 70

— Как така те е изоставил? Божественото благоволение е доживотно.

— Не и в случаите, когато е извършено самопосвещение. Чувствам, че си е отишъл от мен.

— Значи Шандон…

— Да. Той е един от малцината представители на вашата раса, който умее да общува без думи. Също както и ти.

— Не винаги съм го можел. Силата растеше в мен постепенно, докато се учех при Мерлинг.

— Когато го възкресих, първото, което се мярна в мислите му, бе яростта, че е позволил да загине от твоята ръка. Много бързо след това той овладя чувствата си и се ориентира в обстановката. Мисловните му процеси ме заинтригуваха и аз му позволих по-свободен режим, за разлика от другите, които си оставаха мои пленници. Разговарях с него и му разказах много неща. Той дори участва в подготовката по посрещането ти.

— И от колко време е тук?

— Близо един сплант — отвърна той. (Един сплант се равнява на осем и половина земни месеци). — Горе-долу по това време ги възкресих всичките.

— Защо отвлече Рут Ларис?

— Помислих си, че може да не повярваш в тяхното възкресяване. Не предприе нищо след като ти изпратих първите няколко снимки. Очаквах, че ще тръгнеш да търсиш местата, където са направени, и щях да се забавлявам, докато най-сетне откриеш, че са тук. Но тъй като ти остана пасивен, реших да хвърля по-прясна примамка. Отвлякох един от хората, които значеха нещо за теб в наше време. Ако и сега не беше предприел нищо, щях да ти изпратя съобщение, после още едно и още едно — докато те накарам да се размърдаш.

— Същевременно Шандон е станал твое протеже. И ти си му се доверил.

— Разбира се. Той се оказа изключително ентусиазиран ученик и помощник. Интелигентен е и умее да се харесва. Приятно ми беше да работя с него.

— До съвсем скоро.

— Точно така. Бедата е, че не осъзнах какво се крие зад този негов прекомерен интерес и стремеж към сътрудничество. Съвсем просто — той е споделял желанието ми за отмъщение. Така беше и с някои от другите ти врагове, но те не се оказаха толкова хитри, нито владееха телепатията. А за мен беше приятно да общувам директно с някой.

— И какво предизвика разрива между двете неразделни приятелчета?

— Вчера, когато се започна, още си мислех, че става дума за отмъщението. В действителност обаче е било борба за надмощие. Той се оказа много по-изобретателен, отколкото подозирах. И накрая ме надхитри.

— По какъв начин?

— Докато обмисляхме последните подробности, изведнъж ми каза, че не му харесва начинът, по който бяхме подготвили смъртта ти. Заяви ми, че ставало дума за лично отмъщение и че трябвало той да те убие. Скарахме се. Накрая той отказа да се подчинява на заповедите ми и аз заплаших, че ще го накажа.

Той замълча за миг, сетне продължи:

— И тогава ме удари. Докато се защитавах, гневът ми внезапно се разрази с пълна сила и аз реших да го накажа сурово преди да го премахна напълно. Призовах името, което бях взел, Белион ме чу и се яви. Почерпих сила от близкия енергоизточник и скрит под сянката на моя бог разцепих земята под краката ни и повиках пламъците и стихиите, които обитават сърцето на този свят. Едва не го убих, защото той се олюля за един съвсем кратък миг на ръба на зейналата бездна. Успях да го изгоря доста лошо, но той бързо възстанови равновесие. По-късно осъзнах, че е постигнал замисъла си — беше ме накарал да призова Белион.