Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 5

Така да бъде. Ще отскоча да видя Рут, съвсем за кратко, и ще се опитам да я измъкна от кашата, в която се е забъркала. А после — право на Мегапей. Нищо чудно някъде по пътя да се натъкна на така любопитните сведения за това кой, къде, кога и защо ми изпраща тези снимки. Не успея ли, ще ида на Земята и ще опитам в Разузнаването. Услуга за услуга, както казват там.

Допих кафето и запалих цигара. След това, за първи път от пет години, се обадих на космопорта си и наредих да приготвят „Модел Т“, моя верен междупланетен скакалец, за далечен скок. Казаха ми, че ще им отнеме остатъка от деня и цялата нощ и че щял да ме чака призори. Междувременно надзърнах в моя автоматичен секретар, за да проверя кой притежава „Т“ в момента. Автосекретарят ме уведоми, че това е Лорънс Д. Конър от Локиър — „Д“ идвало от Джон. Незабавно наредих да ми бъдат издадени съответстващите документи за самоличност и петнадесетина секунди по-късно те изскочиха от пневматичната тръба и тупнаха в кошничката под нея. Изучих внимателно описанието на Конър, сетне повиках моя фризьор на колела, за да промени косата ми от тъмнокестенява в руса, да избели слънчевия ми тен, да добави тук-там няколко бръчици, да затъмни с няколко оттенъка очите ми и да ми наслои нови пръстови отпечатъци.

Разполагах с богат списък от различни фиктивни самоличности, с щателно разработени легенди, на хора, закупували „Т“ един от друг в продължение на години, и други, които щяха да го сторят в близкото и далечно бъдеще. Всички те естествено на височина не надхвърляха метър и осемдесет, а теглото им варираше около осемдесетте. Това са все персонажи, в които мога без усилие да се претворя след някои дребни козметични промени и като запомня дузина маловажни биографични факти. Не обичам да пътешествам с кораба, регистриран на името на Франсис Сандоу от Хоумфри, или както някои го наричат — „Светът на Сандоу“. Това е едно от неудобствата за всеки, който може да се похвали, че е сред стоте най-богати хора в Галактиката (мисля, че съм 87-и според последния списък на финансовите могъщества, но може да съм 86-и, или 88-и): все някой иска нещо от теб и то неизменно е кръв или пари, а аз не съм склонен да се разделям нито с едно от двете. Предполагам, че ако притежавах малко по-изострено честолюбие, вече щях да драпам със зъби и нокти, за да стана 86-и или дори 85-и. Истината е, че не ми пука. Никога не ме е интересувало истински, освен може би в началото, но това беше твърде отдавна за да се запази свежестта на чувството. Всяка стотинка над твоя първи милиард придобива метафизично значение. Взех да разсъждавам за всички ужасяващи и страшни операции, които съзнателно или несъзнателно съм финансирал някога. Сетне си спомних отново за философията на Голямото дърво и по навик пратих всичко останало по дяволите.