Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 18

Един от седналите край близката стена поклонници неочаквано започна да произнася с напевен глас молитви, които ми се видяха познати, и аз вдигнах рязко глава, за да видя дали това не се е случило отново.

Така беше.

Стъклената икона с изображението на Гръмовержеца Шимбо от Абаносовото дърво сияеше в зелено и жълто.

Някои от техните божества са пей’апоморфични, ако ми позволите да създам нов термин, подобно на египетските, и наподобяват кръстоска между пей’анци и разни животни, които все още можете да зърнете в зоопарка. Други пък не приличат на нищо. Някъде в дългия процес на своето развитие пей’анците вероятно са посетили и Земята, защото Шимбо например е човек. Убийте ме ако знам защо една иначе разумна раса ще си избира туземец за бог, но ей го там — гол-голеничък, с леко зеленикав оттенък на кожата, прикрил лице зад вдигнатата си лява ръка, в която стиска гръмоносен облак, на фона на жълтото небе. В дясната държи исполински лък, а на колана му виси колчан с гръмотевични стрели. Не след дълго и шестимата присъстващи пей’анци заедно с осемте човеци подеха същата молитва. А през вратата се занизаха нови посетители. Помещението взе да се пълни.

Някакво великолепно усещане за лекота и сила се появи в гърдите ми и започна да се разширява.

Понятие нямам как става, но всеки път, когато вляза в пей’анско светилище, Шимбо започва да свети точно по този начин и малко след това ме обземат екстазът и силата. Когато завършвах трийсетгодишния курс и моето двадесетгодишно чиракуване в занаята, който ми донесе неимоверното богатство, аз бях единственият землянин в този бизнес. Всички останали конструктори на светове бяха пей’анци и всеки един от нас бе Назован — на някое пей’анско божество естествено. Всичко това по доста сложен и необясним начин ни подпомага в работата. Аз избрах Шимбо — а може би той избра мен, — защото изглежда като човешко същество. Смята се, че докато живея, той ще разполага със собствено олицетворение във физичната вселена. А като умра, Шимбо ще се завърне в безгрижното нищо, докато не се появи друг Назован с Името. Всеки път, когато Назован влезе в пей’анско светилище, изображението на съответното божество се изпълва със светлина и това става навсякъде из цялата галактика. Този феномен за мен е необясним. Нищо чудно да не е ясен и за самите пей’анци.

Мислех, че Шимбо ме е забравил отдавна, заради всичко, което бях направил със Силата и със своя живот. Предполагам, че се отбих в светилището само за да потвърдя подозренията си.