Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 19
Роджер Желязны
Изправих се и поех към арката. Когато минавах под нея, бях завладян от необоримото желание да вдигна лявата си ръка. Сторих го, а сетне стиснах юмрук и го изтеглих назад към рамото. В същия миг точно над главата ми се разнесе оглушителен гръм.
Шимбо все още грееше от стената под акомпанимента на молитвената песен, когато изкачих тясното стълбище и излязох навън. Небето беше мрачно, валеше слаб дъжд.
II
С Глидън се срещнахме в офиса на Дю Боа точно в 18:30 и подписахме договор за петдесет и шест хиляди. Дю Боа се оказа дребен човек с обветрено лице и дълга плитка бяла коса. Отвори офиса си едва след изричното ми настояване да сключим договора точно днес следобед. Платих, подписах необходимите документи, пъхнах ключовете в джоба си, стиснахме ръце и веднага след това си тръгнахме. Докато крачехме по влажния паваж към търпеливо очакващите ни коли, рекох:
— По дяволите, Дю Боа! Забравил съм си писалката на бюрото в офиса ви!
— Ще ви я изпратя. Нали сте в „Спектрум“?
— Да, но скоро ще го напусна.
— Е, тогава в Нуаги.
Поклатих глава.
— Ще ми трябва тази вечер.
— Моля. Вземете моята.
Докато разговаряхме, Глидън вече бе стигнал своята амфизина и едва ли чуваше думите ни. Махнах с ръка към него и обясних:
— Чаках да се отдалечи. Искам да разговарям с вас насаме.
Безкрайното отвращение, което доскоро се четеше в очите му, внезапно се смени от любопитство.
— Добре — кимна той, пое обратно към сградата и отключи офиса. — За какво става дума? — попита ме, след като се отпусна в мекото кресло зад бюрото.
— Търся Рут Ларис.
Той запали цигара — хубав трик, когато искаш да спечелиш време, и попита:
— Защо?
— Тя е старо приятелче. Знаете ли къде е?
— Не — отвърна той.
— Не е ли малко странно — да сключвате договор от името на човек, чието местонахождение ви е неизвестно?
— Така е… Но такива бяха указанията.
— На Рут Ларис?
— За какво намеквате?
— Тя лично ли ви нареди или чрез посредник?
— Не разбирам какво ви влиза в работата, мистър Конър. Струва ми се, че е време да преустановим този разговор.
Помислих и взех светкавично решение.
— Преди това — рекох — искам да знаете, че купих къщата й само за да я претърся и да открия сведения за сегашното й местонахождение. След което смятам да задоволя една стара моя прищявка и да я превърна в хасиенда, защото не харесвам архитектурата на този град. Това какво ви говори?
— Че сте малко ку-ку — подхвърли той.
Кимнах и добавих:
— Ку-ку, който може да си позволи да задоволява всяка своя прищявка. С други думи, костелив орех, способен да създава огромни неприятности. Колко може да струва тази сграда? Няколко милиона?
— Не зная. — Изглеждаше обезпокоен.
— Какво ще кажете, ако взема да я купя и ви предложа да си откриете офис на друго място?
— Няма да е толкова лесно да прекратите договора ми за наем, мистър Конър.
Засмях се.
— Ами ако от вас се заинтересуват местните органи?
Той скочи.
— Вие наистина сте безумец.
— Сигурен ли сте? Все ще измислим някакво обвинение. Достатъчно е да се разчуе, че срещу вас се води следствие, и клиентелата ви ще се разбяга… — Не обичах да действам по този начин, но не разполагах с излишно време. — Та сигурен ли сте? Сигурен ли сте, че съм безумец?