Читать «Мегре при министъра» онлайн - страница 14

— Шефът на кабинета ми.

— Кой е той?

— Казва се Жак Фльори.

— Отдавна ли го познавате?

— Бяхме заедно в лицея, а после и в университета.

— И той ли е от Ванде?

— Не, той е от Ниор. Не е толкова далече. Горе-долу на моята възраст е.

— Адвокат ли е?

— Не, никога не е бил в адвокатството.

— Защо?

— Той е доста странен човек. Родителите му бяха богати. Когато беше млад, нямаше никакво желание да работи редовно. На всеки шест месеца се запалваше по нещо ново. Известно време например си беше решил да се занимава с корабни съоръжения и по онова време имаше няколко кораба. После се зае с някакво предприятие в колониите, но то не беше успешно. След това го загубих от поглед. След като ме избраха за депутат, го срещах от време на време в Париж.

— Разорен ли беше?

— Да, напълно. Той винаги е изглеждал много добре. Никога не е преставал да изглежда добре, нито да бъде безкрайно симпатичен. Това е самият образ на симпатичния неудачник.

— Той ли ви помоли да му помогнете?

— Общо взето, да. Но това няма никакво значение. Малко преди да стана министър, по една случайност започнах да го срещам по-често. Така че, когато се появи нуждата от началник на кабинета ми, той беше насреща ми, на разположение.

Поен смръщи дебелите си вежди.

— Трябва да ви обясня нещо в тази връзка. Вие сигурно не си представяте какво значи да станеш изведнъж министър. Вземете например моя случай. Аз съм адвокат. Разбира се, незначителен провинциален адвокат, но въпреки това имам познания по право. А ме назначиха в Министерството на строителството. И без никакъв преход, без никаква подготовка, станах шеф на министерство, в което гъмжи от компетентни висши служители и дори от толкова прославени хора като покойния Калам например. Постъпих като останалите. Придадох си уверен вид. Преструвах се, че знам всичко. Но въпреки това чувствах край себе си ирония или враждебност. Забелязвах освен това, че имаше много интриги, от които не разбирах абсолютно нищо. Дори в самото министерство си оставам чужд човек, понеже и там съм сред хора, които отдавна са в течение на всички тайни на политиката. При това положение да имам до себе си човек като Фльори, пред когото мога да се отпусна…

— Да, разбирам ви. Когато сте го избрали за началник на своя кабинет, той вече имаше ли връзки в политиката?

— Само обикновени запознанства, каквито човек завързва по баровете и ресторантите.

— Женен ли е?

— Беше женен, а вероятно продължава да бъде, защото не мисля, че се е развел. Има две деца, но с жена му не живеят вече заедно. Има поне още една постоянна връзка в Париж, а може би дори две, понеже има склонността сам да си затруднява живота.

— Сигурен ли сте, че той не е знаел, че докладът „Калам“ е у вас?

— Той дори не видя Пикмал, когато дойде в министерството. Не съм му казвал нито дума за това.

— А в какви отношения са Фльори и госпожица Бланш?

— На пръв поглед са сърдечни. Но всъщност госпожица Бланш не може да го понася, понеже има буржоазни разбирания, а любовният живот на Фльори я дразни и шокира. Виждате, че не стигаме доникъде.