Читать «Мегре при министъра» онлайн - страница 12

— Заръчах на секретарката ми да се обади във Висшата строителна школа и оттам са потвърдили, че Жул Пикмал наистина работи там от петнайсет години в качеството на надзирател.

— Не е ли странно, че не е предал този документ на директора на Школата, вместо да идва да го носи лично във вашия кабинет?

— Не знам, не съм се замислял за това.

— Това показва, че е разбрал колко е важен този документ, не е ли така?

— Да, струва ми се.

— С една дума, откакто е бил намерен докладът „Калам“, Пикмал е бил единственият човек освен вас, който е имал възможността да го прочете.

— Да, но без да броим онзи или онези, в чиито ръце се намира сега.

— Нека засега не се занимаваме с това. Ако не се лъжа, един-единствен човек освен Пикмал е знаел от вторник около обяд, че вие притежавате този документ, нали така?

— Искате да кажете — министър-председателят?

Поен гледаше Мегре уплашено. Настоящият шеф на правителството — Оскар Малтер, беше на шейсет и пет години. Беше участвал в почти всички кабинети, откакто бе навършил четирийсет. Баща му бе префект, един от братята му — депутат, а друг — губернатор в колониите.

— Надявам се, че не подозирате…

— Нищо не подозирам, господин министър. Просто се опитвам да разбера. Докладът „Калам“ се е намирал в бюрото ви вчера вечерта. А днес следобед вече не е бил там. Сигурен ли сте, че ключалката на вратата не е била разбита?

— Елате сам да се убедите. Няма никакви следи по дървото или върху метала на ключалката. Може да е бил използван шперц?

— Ами ключалката на бюрото ви?

— Вижте, тя е съвсем обикновена. Случвало ми се е понякога, когато съм си забравял ключа, да отворя с обикновено парче тел.

— Разрешете ми да продължа да ви задавам обичайните въпроси, които задава един полицай, най-малкото, за да изясним нещата. Кой освен вас има ключ от този апартамент?

— Жена ми, разбира се.

— Вие ми казахте, че тя не знае за тази афера „Калам“.

— Не съм й споменавал за това. Тя дори не знае, че съм идвал тук вчера и днес.

— Тя следи ли отблизо политическите събития?

— Чете вестници, в течение е на събитията достатъчно, за да можем да си говорим двамата за моята работа. Когато ми предложиха да се кандидатирам за депутат, тя се опита да ме разубеди. Не искаше да ставам и министър. Тя не е амбициозна.

— В Ла Рош-сюр-Йон ли е родена?

— Баща й беше адвокат там.

— Да се върнем сега на въпроса за ключовете. Кой друг освен нея има ключове?

— Секретарката ми, госпожица Бланш.

— А фамилията й?

Мегре си водеше записки в черния тефтер.

— Бланш Ламот. Трябва да е на… чакайте малко… на четирийсет и една… не, на четирийсет и две години.

— Отдавна ли я познавате?

— Започна да работи при мен като машинописка, едва навършила седемнайсет години и току-що завършила училището Пижие.

— И тя ли е от Ла Рош?

— От едно село в околностите. Баща й беше месар.

— Хубава ли е?

Поен като че се замисли, все едно че никога не си бе задавал този въпрос.

— Не, не би могло да се каже.

— Била ли е влюбена във вас?

Мегре се усмихна, като видя министъра да се изчервява.

— Как разбрахте? Да речем, че е влюбена по свой начин. Не мисля, че в живота й някога е имало мъж.