Читать «Мегре при министъра» онлайн - страница 83
Жорж Сименон
— По това време ли?
— Не смяташ ли, че си заслужава да го събудя?
— Добре, щом така смяташ…
Сигурно и тя не успяваше да осъзнае напълно станалото.
— Нали ще пийнете все пак нещо? — промърмори Поен и погледна Мегре донякъде притеснено.
Погледите им се срещнаха. За сетен път на комисаря му се стори, че пред него стои човек, с когото си приличат като двама братя. И двамата имаха същия тежък и тъжен поглед, по един и същи начин изгърбваха раменете си.
Чашката алкохол беше само претекст, за да седнат за момент един срещу друг. В това време младото момиче говореше по телефона.
— Да… Всичко свърши… Засега не трябва да се говори за това… Трябва да оставим на татко грижата да им поднесе тази изненада, от трибуната…
Какво биха могли да си кажат двамата мъже?
— За ваше здраве!
— За ваше здраве, господин министър.
Госпожа Поен беше излязла от салона. След малко и Ан-Мари я последва.
— Отивам да спя — промърмори Мегре и се изправи. — А вие имате нужда от това дори повече от мен.
Поен му подаде неловко ръка, като че това не беше банален жест, а израз на чувство, от което изпитва свян.
— Благодаря ви, Мегре.
— Направих, каквото можах…
— Да.
И двамата тръгнаха към вратата.
— Всъщност аз също отказах да му стисна ръката…
А после, вече на стълбището, точно в мига преди да обърне гръб на своя домакин, той добави:
— Все пак някой ден той ще се провали…
1
Във Франция префектът е представител на централната държавна власт в департаментите. — Бел.ред.
2
Жорж Клемансо (1841–1929) — министър-председател на Франция (1906–1909 и 1917–1920). Основател и лидер на левицата в Радикалната партия. — Бел.ред.
3
През 1898 г. Емил Зола публикува във в. „L’autore“ открито писмо, озаглавено „J’accuse“ („Аз обвинявам“), с което се забърква в Драйфусовата афера. Заради това писмо Зола е осъден на година затвор и емигрира за няколко месеца в Англия. — Бел.ред.
4
Огнените кръстове, или Съюз на ветераните от войната — организация от края на 20-те години на миналия век. В тази организация членуват патриотично настроени французи, отхвърлящи крайния либерализъм в икономиката, разложението и корупцията в политическия живот и твърдо решени да се противопоставят на опитите на комунистическата левица да се добере до властта. — Бел.ред.
5
Печатарски термин (от фр.
6
Сградата на парламента. — Бел.ред.
