Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 239

Мисис Райли се заслуша в поскърцванията и оригванията, които идваха откъм стаята на сина й, и се запита дали като капак на всичко останало той не бе получил някакъв припадък. Но не желаеше и да го погледне. Чуеше ли да се отваря вратата му, тя се завтичаше към стаята си, за да го избегне. Петстотин хиляди долара бе сума, която дори не можеше да си представи. Както не можеше да си представи и какво ще бъде наказанието за човек, извършил нещо чак толкова лошо, че да струва петстотин хилядарки. И ако от страна на мистър Ливай имаше известни причини за съмнения, то от нейна такива не съществуваха. Каквото и да беше това писмо, Игнациус го бе написал. А нямаше ли все пак да е чудесно? Но Игнациус в затвора! Оставаше един-единствен начин да бъде спасен. Тя замъкна телефона колкото се можеше по-далеч и за четвърти път този ден набра номера на Санта Баталия.

— Божичко, пиленце, ама ти вярно много се тревожиш! — възкликна Санта. — Сега пък какво стана?

— Страх ме е, че Игнациус не само дето са го снимали във вестника, а и още по-яко е загазил — прошепна мисис Райли. — Но не мога да ти обясня по телефона. Санта, ти открай време беше права. Игнациус трябва да влезе в Благотворителната.

— Е, нааай-после! Прегракнах все това да ти повтарям. Клод ей сега, преди мъничко, ми се обади. Разправя, че Игнациус направил голям панаир в болницата, като се видели. Вика, че го било страх от него, щото оня бил толкова голям…

— Ужас! Същински ад беше в тая болница! Нали ти разправих как Игнациус взе да крещи. Пред всичките сестри и пред всичките болни! Едва-що не се поминах! Клод много ли ми се сърди, а?

— Не ти се сърди, ама не му се нрави, дето си самичка в тая къща. Пита ме дали да не дойдеме двамината да поседиме при тебе.

— Само това не правете, душко! — издума бързо мисис Райли.

— Та Игнациус какви ги е забъркал сега?

— По-после ще ти разправям. Сега ще ти кажа само, че цял ден я мисля оная работа с Благотворителната и най-после вече се реших. Сега му е времето. Собствено чедо ми е той, ама за негово добро ще е да го пратиме да се лекува. — Мисис Райли се опита да си припомни фразата, която вечно употребяваха в съдилищата и из телевизионните сериали. — Трябва да го изкараме ограничено вменяем.

— Ограничено ли? — присмя й се Санта.

— Трябва да помогнеме на Игнациус, преди да дойдат да го отмъкнат.

— А кой се е засилил да го отмъква?

— Май грешчица някаква е направил, докато работеше в „Панталони Ливай“.