Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 237

— Неправилна преценчица ли?! Дело за обида на стойност половин милион?! И от какво толкова страдаш? Просто отиваш до бакалницата на ъгъла.

Мисис Ливай се обърна и започна да си проправя път по централната пътечка. Вратата се затръшна и мис Трикси веднага заспа като младенец, сякаш тежко бреме беше паднало от плещите й. Мистър Ливай слушаше похъркването й, загледан в товарния кораб от Монровия, който излизаше от пристанището и подпомогнат от течението, се насочваше към залива.

Мозъкът му се поуспокои за първи път от дни наред и някои от събитията започнаха да минават през съзнанието му като на филмова лента. Помисли си за текста на писмото до Ейбълман и ето че си припомни едно друго място, където беше чул подобни думи. Това място беше дворът на изкукалия Райли, и то само преди час. „Тя трябва да бъде шибана с камшици…“, „Монголоидът Манкузо…“ Значи все пак той го бе написал. Мистър Ливай погледна с нежност към дребничката обвиняема страна, която похъркваше над кутията с холандските бисквити. „В името на всеобщото добруване — помисли си той — ще трябва да бъдете обявена за нетрудоспособна, а и да направите самопризнания, мис Трикси. Лъжливо обвинение се скалъпва срещу ви.“ Мистър Ливай се изсмя на глас. А защо ли мис Трикси си бе признала толкова чистосърдечно?

— Тишина! — озъби му се тя, тъй като се сепна.

Все пак кукуто Райли заслужаваше да бъде спасен. Посвоему, тоест по най-изкукалия възможен начин, той бе отървал и своята кожа, и тази на мис Трикси, и тази на мистър Ливай. Какъвто и да беше Бурма Джоунс, той пък заслужаваше щедро отличие… или възнаграждение. А ако му предложеше и работа в новата „Шорти Ливай“, това щеше да е дори още по-добре за бъдещите взаимоотношения между компанията и обществеността. Награда и работа. Всичко, придружено от добра реклама в пресата, за да се върже с откриването на „Шорти Ливай“. И ако това не беше чудесен търговски трик…

Мистър Ливай гледаше как търговският кораб пресича устието на Индъстриъл Кънал. Скоро и мисис Ливай щеше да се метне на някой кораб; посока — Сан Хуан. Би могла да посети майка си, която се смееше, пееше и танцуваше на плажа. Мисис Ливай никак не пасваше в проекта „Шорти Ливай“.

Четиринадесета глава

I

Игнациус прекара деня в стаята си, като дремеше на пресекулки, а в честите тревожни мигове, когато беше буден, нападаше гумената ръкавица. През целия следобед телефонът във вестибюла не бе преставал да звъни, а всеки звън го изнервяше и обезпокояваше все повече и повече. Той се нахвърли върху ръкавицата, обезчести я, похити я, завладя я. Както всяка знаменитост, така и Игнациус си имаше почитатели: кутсузлийските родственици на майка му, съседи, хора, които мисис Райли не беше виждала от години. Всички се бяха обадили по телефона. При всяко позвъняване той си мислеше, че мистър Ливай се обажда, но скоро чуваше майка му да изговаря реплики, които започнаха да стават сълзливо стандартни: „Истински ужас! Какво ще правя аз сега? Този път вече името ни е опетнено!“ Когато Игнациус не можеше повече да издържа, той се изливаше на талази от стаята си в търсене на плодов тоник. Срещнеше ли по случайност майка си из вестибюла, тя въобще не го поглеждаше, а вместо това се заемаше да изучава пухкавите сферични валменца, които се носеха по пода в килватера на сина й. А и той сякаш нямаше какво да й каже.