Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 236

— Колко самодоволни станахме внезапно! — заяви мисис Ливай с глас, който издаваше, че е пред прага на истерията. Гюс Ливай да управлява компания? Гюс да доминира? А какво би могла да каже тя на Сузън и на Сандра? Какво би могла да каже на Гюс Ливай? Какво ще стане с нея? — А и фондацията, предполагам, също ще иде по дяволите.

— Разбира се, че не! — Дълбоко в себе си мистър Ливай се усмихна. Най-сетне кормилото се изплъзваше от ръцете на жена му и тя се опитваше да насочи кораба по нов курс в едно море от смут, като молеше него да зададе посока. — Ще учредим награда. А за какво щеше да е тя, за похвална служба и храброст, нали?

— Да — отвърна смирено мисис Ливай.

— Ето. Този е храбрец. — Взе вестника и посочи негъра, който стоеше до падналия идеалист. — И ще получи първата награда.

— Какво?! Един престъпник с тъмни очила? Един тип от Бърбън стрийт? Моля те, Гюс! Само това не! Леон Ливай е мъртъв само от няколко години. Остави го да почива в мир!

— Решението ми е доста практично — маневра, каквато сам старият Леон би направил. Повечето от нашите работници са негри. Чудесни отношения между компанията и обществеността! А в скоро време вероятно ще ми трябват още и по-добри работници. Жестът ни ще допринесе за добрия климат в трудовия колектив.

— Само на това чудо не! — На мисис Ливай сякаш и се гадеше. — Наградите ще бъдат за порядъчни хора!

— А къде е идеализмът, за който открай време толкова ратуваш? Мислех си, че проявяваш интерес към участта на малцинствата. Поне винаги така си казвала. Във всеки случай Райли заслужаваше да бъде спасен. Той ме насочи към истинския виновник.

— Не можеш цял живот все някому напук да правиш.

— Че кой прави нещо напук? Най-после и аз да се заема с градивни, творчески дела. Мис Трикси, къде ви е телефонът?

— Кой? — Мис Трикси наблюдаваше как товарният кораб от Монровия си заминава с палуба, задръстена от трактори „Интърнешънъл харвестър“. — Аз нямам телефон. Но има един в бакалницата на ъгъла.

— Хайде, мисис Ливай. Бягай до бакалницата. Обади се на доктора на Лени, а и във вестника, за да разбереш наясно ли са как можем да се свържем с Джоунс, макар че хора като него обикновено нямат телефони. Попитай и в полицията. Те може и да знаят. После ще ми дадеш номера. Аз лично ще му се обадя.

Мисис Ливай стоеше, втренчила поглед в съпруга си, а оцветените й мигли така и не помръдваха.

— Ако ще ходиш до магазина, спокойно можеш да купиш и шунката ми за Великден — застърга гласецът на мис Трикси. — Искам да я видя тая шунка тука, в дома си! Но тоя път никакви али бали. Щом като искате признание от мене, почвайте да ми се отплащате!

Тя се озъби на мисис Ливай, като че ли искаше с проблясъка на зъбите си да й покаже, че това е символичен акт, акт на явно пренебрежение.

— Виждаш ли? — обърна се към жена си мистър Ливай. — Вече имаш три причини да посетиш бакалницата. — Той й подаде банкнота от десет долара. — Аз ще те чакам тук.

Мисис Ливай взе парите и отвърна:

— Сега сигурно си щастлив. Аз ще бъда твоята слугиня, а ти ще държиш всичко това над главата ми като меч. Една неправилна преценчица и после толкова страдания!